Да стъпи на Луната до 2030 г., да построи база там, преди (може би) да отиде на Марс - с опит, търпеливо усъвършенстван в продължение на 30 години, Китай предизвиква лидерството на САЩ в областта на пилотираните космически полети, предаде АФП.
Докато САЩ се готвят в началото на април да изпратят четирима астронавти на първия от над 50 години пилотиран полет до Луната с мисията „Артемис 2" („Артемида 2"), АФП предлага поглед към постиженията на Китай в тази сфера:
Китайската програма за пилотирани полети стартира през 1992 г. Китай, постепенно изключен от международното сътрудничество от САЩ, развива самостоятелно своя опит.       Страната е осъществила около петнадесет пилотирани мисии от първия полет на тайконавта Ян Ливей през 2003 г.       Със забрана от американците да участва в Международната космическа станция (МКС), Китай изгради своя собствена - „Тянгун" („Небесен дворец"). Китайската орбитална станция посрещна първите си обитатели през 2021 г. Понастоящем там пребивават трима души.        Тази станция позволява да бъде натрупан жизненоважен опит (излизания в открития космос, скачвания, поддръжка, ефекти върху човешкото тяло) за своите пилотирани мисии.       Китай напредва, следвайки дългосрочна пътна карта, а не поредица от изолирани проекти. Инцидентите са редки, като нито един от тях не е бил фатален.
„Тази ефективност може да се обясни с твърда политическа воля на най-високо държавно равнище, стабилно финансиране, космически инженери от световна класа, приоритет, даден на техническите постижения, а не на натиска на графика, както и на интегрирането на цялата индустриална верига в проекта", казва Ричард де Грийс, професор във Факултета по математически и физически науки на Университета „Маккуори" в Австралия.
„В сравнение със западния подход, и по-специално с американския, където курсът може да се променя според политическите желания, този модел има ясни предимства по отношение на предвидимостта и управлението на риска", добавя той.       Китайското национално космическо управление (CNSA) се надява до 2030 г. тайконавти да стъпят на лунната повърхност. 
Китай вече е изпратил няколко робота на Луната и е върнал лунни проби на Земята.       Пилотираната мисия обаче изисква различно оборудване, което в момента е в етап на тестване.       През 2026 г. Китай трябва да извърши тестовия полет в орбита на новия си кораб „Мънчжоу" („Корабът на мечтите"). Като наследник на остаряващия „Шънчжоу", именно той ще трябва да превози тайконавтите до лунната орбита.       Инженерите разработват и нова свръхмощна ракета с дължина около 90 метра („Чанчжън-10"), необходима за изстрелването на кораба към Луната. Тя извърши първия си полет на ниска височина на 11 февруари.
Спускаемият модул „Ланюе" („Синя луна"), който ще превозва тайконавтите от орбита до лунната повърхност, може да осъществи своя първи полет около 2028-2029 г.
Китай се надява до 2035 г. да е построил „основната" версия на обитаема научна база, наречена Международна лунна изследователска станция (ILRS). Тя трябва да бъде изградена близо до южния полюс на Луната, където се предполага наличието на вода под формата на лед.       Проектът се реализира съвместно с Русия и включва други страни като Тайланд, Пакистан и Беларус.       Базата трябва да бъде построена с тухли, произведени на място от лунна почва с помощта на 3D принтери. Техниката, тествана на Земята и на орбиталната станция „Тянгун", трябва да бъде изпробвана на Луната по време на роботизираната мисия „Чанъе-8", планирана за около 2028 г.
Китайското национално космическо управление казва, че иска да провежда там изследвания, за да разбере произхода на Луната, да направи научни открития, да постигне пробиви в технологии, считани за стратегически важни, или да експлоатира лунните ресурси.       Разширена версия на лунната база е предвидена около 2040 г.       Китай също така разработва съзвездие от сателити около Луната, наречено „Цюецяо", което ще има задачата по-специално да осигурява услуги (комуникации, навигация и дистанционно наблюдение), необходими за бъдещите дейности на небесното тяло.
Китай никога не говори за „надпревара към Луната" и за конкуренция със САЩ.       „Те имат амбиции за космическата си програма и разглеждат естествения спътник на Земята като следващата логична стъпка в развитието ѝ. Заради собствената ѝ стойност, а не заради съперничество. За тях нищо няма да се промени, ако американците не отидат там", казва астрофизикът и космически анализатор Джонатан Макдауъл.
„Ако обаче Китай първи изгради лунна база, това ще представлява сериозно предизвикателство за способността на САЩ да направят същото. Защото подходящите зони близо до южния полюс на Луната са много ограничени", допълва той.       Засега Китай изостава от САЩ по отношение на пилотираните полети, смята Чън Лан, специалист по китайската космическа програма, който посочва превъзходството на корабите „Дракон" и „Орион", използвани от НАСА в сравнение с китайския „Шънчжоу".      Ако обаче стъпи на Луната през 2030 г. благодарение на новите си кораб и луноход, Китай „ще настигне американците", смята той.       След 2040 г. китайската лунна база ще служи за „валидиране на технологиите и възможностите за пилотирана мисия до Марс" според Китайското национално космическо управление.
Ръководители на космически компании и китайски учени са споменавали в миналото Червената планета като потенциална дестинация за тайконавти.
„Не мисля обаче, че конкретни проекти за Марс ще бъдат реализирани преди кацането на Луната и първия етап от изграждането на лунната база", предполага Чън Лан.