Най-важният въпрос е докъде бихме стигнали със съвременното изкуство. Може ли да отделим изкуството от човешкото, от въпроса за смисъла на живота. Това казва пред БТА режисьорът Камен Стоянов за дебютния си пълнометражен филм „Звезда“. По думите му проектът, роден от тревогите и противоречията на пандемичния период, днес звучи още по-актуално като размисъл за границите между изкуството, пазара и самия човек.
Идеята за „Звезда“ се заражда по време на локдауните, когато светът внезапно спира, а артистите са изправени пред неочакван въпрос: Как да реагират?. „Много артисти, художници реагираха по различни начини. Лично мен са ме питали и провокирали да реагирам чисто комерсиално“, разказва Стоянов. Именно това напрежение, между вътрешната необходимост и външния натиск, се превръща в двигател на филмовия сюжет.
ПАНДЕМИЯТА РАЗКЪСА БАЛОНА...
Режисьорът поставя под съмнение не само ролята на артиста, но и самата същност на съвременното изкуство. Според него пандемията е разкъсала един „безкраен, комерсиален, хедонистичен балон“, в който изкуството сякаш е съществувало дотогава. „Нашето общество беше стигнало до там, че въпросът за смъртта, за ранеността на тялото едва ли не беше изчезнал. Щяхме да живеем вечно. Изведнъж се появи пандемията и се промени самото изкуство“, казва той.
Създаването на филма отнема години, процес, който сам по себе си отразява бавността и съзерцателността на самото произведение. „Докато се направи един филм, минават две години, още повече че това ми е първият пълнометражен филм“, казва режисьорът. „Имаше коментари, че филмът е бавен, но се харесва. Аз дори исках да бъде още по-бавен“, добавя той.  За него темпото не е слабост, а съзнателен избор, форма на съпротива срещу динамиката и повърхностността.
В този контекст актрисата Мариана Крумова вижда „Звезда“ като рядък опит да се говори директно за изкуството и неговите морални дилеми: „Филмът поставя много интересни въпроси за изкуството, за човека и за морала в това изкуство“. По думите ѝ подобни теми рядко намират място в българското кино: „След „Илюзия“ с Руси Чанев не знам да е правен филм за проблемите на изкуството“.
КЛЮЧОВО ПРИСЪСТВИЕ НА ИВО ДИМЧЕВ
Крумова откроява и присъствието на Иво Димчев като ключово за атмосферата на филма: „Той дава толкова много, като музика и присъствие, именно за съвременното изкуство, което е в основата на режисьорските видения. Не е случайно, че Димчев, сам по себе си провокативен артист, внася в „Звезда“ усещане за автентичност и болезнена близост до темата“.
Съвсем различна гледна точка предлага Жана Яковлева, която признава: „Аз не го разбирам това изкуство“ и именно това дистанциране се превръща в ключ към ролята ѝ – на изкуствовед, който говори много, но не винаги разбира. „В България много говорим, но много малко разбираме това, което казваме“, добавя тя.
Яковлева вижда филма като поредица от въпроси без лесни отговори – нещо, което според нея отразява и времето, в което живеем. „Живеем в много тежки времена“, казва актрисата, но същевременно отправя послание: „Ако малко повече се обърнем към себе си и останем сами със себе си, ще успеем да извадим по-доброто от нас“.
ОСОБЕН, НО ПО ХУБАВ НАЧИН
Подобна идея за вътрешно вглеждане има и в думите на Ирмена Чичикова. За нея „Звезда“ е филм, който продължава да работи в зрителя дълго след края си: „Гледам филма за втори път и нови въпроси породи в мен този път“, споделя тя. Според нея именно това отваряне на нови пластове прави проекта „особен, но по хубав начин, неконвенционален и далеч от мейнстрийма“.
Чичикова подчертава и личното предизвикателство в работата си по филма – да изгради образ, който е едновременно близък и непознат, и да развие в него нещо, което режисьорът е видял като потенциал. „До каква степен личният живот остава настрана, бива пренебрегнат и съкрушен в името на това да си артист?“, е един от въпросите, които тя откроява като централни.
В крайна сметка „Звезда“ не предлага готови отговори. Той по-скоро поставя зрителя в състояние на размисъл – за границите на изкуството, за неговата цена и за човешкото, което стои зад него. И може би точно в това се крие силата му - в отказа да бъде лесен, бърз или удобен, смятат от екипа на продукцията.
Филм, който, както самите му създатели признават, вероятно ще има „нелек път“, но именно затова си струва да бъде гледан.
В „Звезда“ участват още Елена Замяркова, Васил Дуев-Тайг. Продуценти са Петър Мичев и Зорница София. Оператор е Росен Даскалов, музиката е на Иво Димчев.