Първият ден от Третия международен форум за кирилицата „Духовното наследство в дигиталния век“, организиран от президента Илияна Йотова, се състоя днес в зала 6 на Националния дворец на културата. 
Думите, които изричаме, чертаят пътя ни един към друг. Много рядко се замисляме за тази връзка. Това заяви президентът Илияна Йотова в приветствието си на форума. Тя акцентира върху отговорността да пазим и развиваме българския език в дигиталната епоха. По думите на Йотова азбуката и езикът са най-ценното наследство на България и основа на националната ни идентичност. Наша грижа е да пазим българския език, призова тя. Президентът посочи, че целта на форума е да се чуе гласът на една „изключително древна култура“ и да се даде видимост на българистиката и славистиката по света. Според Йотова днес повече от всякога е необходимо да се говори за духовното наследство и неговото значение за бъдещето.
България днес е там, където се пише на кирилица и се говори български език, каза служебният министър на образованието проф. д-р Сергей Игнатов на откриването на третия Международен форум за кирилицата „Духовното наследство в дигиталния век“. Той обясни, че кирилицата произлиза от древните фонетични писмени системи и с появата ѝ е построен мост между тогавашна България и всички предшестващи древни цивилизации, с което ние, българите, сме заявили, че сме съучастници в строителството на човешката цивилизация. 
Ако нямахме кирилицата, ако нямахме паметта, която имаме благодарение на нея, България днес наистина нямаше да я има. Това каза служебният министър на културата Найден Тодоров, който участва в церемонията по откриването на третия международен форум за кирилицата „Духовното наследство в дигиталния век“. Той посочи, че азбуката е в основата на всичко. „Както е казал Черноризец Храбър, за разлика от повечето други народи, ние сме щастливи да знаем кой е създал нашата азбука“, каза той.
Националната библиотека на България пази книжовното богатство на свещения език на нашите деди, каза директорът на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” доц. д-р Калина Иванова на откриването на форума. За 147-годишната история на Националната библиотека - от близо десет милиона книги и документи във фонда ѝ, 80 процента са на кирилица, съобщи доц. Иванова. По думите ѝ гордост е да пишеш на своята азбука, дълг е да говориш на родния език, благодат е да служиш на български език.
Мисия на младото поколение изследователи и родолюбци е утвърждаването на кирилицата като българската азбука, каза председателят на Българската академия на науките (БАН) чл.-кор. Евелина Славчева на откриването на третия международен форум за кирилицата „Духовното наследство в дигиталния век“. Тя подчерта, че форумът се е превърнал във важен елемент от научния календар.
Пленарни доклади представиха български и чуждестранни учени на Третия международен форум за кирилицата „Духовното наследство в дигиталния век". Почетният професор на НБУ проф. д.и. Иван Маразов представи доклада „Символиката на буквите и присъствието на твореца“ със съавтор акад. Иван Гранитски. „Писмеността запазва паметта, защото паметта винаги е заплашена от забравата“, каза Маразов. 
Пред кирилицата в медиите има три предизвикателства, едното е изобщо да запази присъствието си в медиите по света. Второто предизвикателство е да има бъдеще в света на социалните мрежи и изкуствения интелект. И третото - да запази паметта за кирилицата в медиите преди дигиталния свят, каза генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев в презентацията си „Кирилицата в медиите“, която представи на третия Международен форум за кирилицата „Духовното наследство в дигиталния век“.
За разпространението на кирилицата в неславянска среда говориха днес чуждестранни учени в панела „Азбука и власт в съвременния свят“ на Третия международен форум за кирилицата „Духовното наследство в дигиталния век". Проф. д-р Чен Ин от Китай говори за разпространението на кирилицата и на българския език в Китай, както и за преподаването и преводите.
На втория панел на форума, под надслов „Православие и книжовност в XXI век", доц. д-р Калина Иванова, директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий", представи дейността на институцията в областта на дигитализацията. „Обемът на дигитализираните файлове от колекцията на Националната библиотека към края на февруари тази година е над 2 124 574, от които достъпни за потребителите са 1 200 000", посочи тя. 
Първият ден от форума ще завърши тази вечер с концерт на квартет „Светоглас“ в криптата на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и с кратко приветствие на президента Илияна Йотова преди концерта.
На 26 март участниците ще продължат със своята научна програма в Рилския манастир. Акцент в тазгодишната конференция е паметна годишнина, свързана със св. Иван Рилски - 1080 години от успението му. В 10:20 часа на 26 март започва събитието, на което ще присъстват президентът Илияна Йотова и българският патриарх и Софийски митрополит Даниил.