България днес е там, където се пише на кирилица и се говори български език, каза служебният министър на образованието проф. д-р Сергей Игнатов на откриването на третия Международен форум за кирилицата „Духовното наследство в дигиталния век“, който се организира от президента Илияна Йотова в зала 6 на Националния дворец на културата.
С появата на писмеността започва да се описва държавността. Няма друго изобретение в историята на човечеството, което да е оказало такава огромна роля върху човешката еволюция както изобретяването на писмеността и трябва да изпитваме чувство на гордост, защото ние сме от тези малко народи, които са изобретили своя писменост, отбеляза министър Игнатов. 
Той обясни, че кирилицата произлиза от древните фонетични писмени системи и с появата й е построен мост между тогавашна България и всички предшестващи древни цивилизации, с което ние, българите, сме заявили, че сме съучастници в строителството на човешката цивилизация. В нашата писменост всеки ще види, че първообраз са гръцките букви, но малцина знаят, че там има и копско писмо в буквите „ш“ и „щ“. С тази писменост България се свързва с цялата предшестваща човешка история, пренася я върху огромна част на тогавашното човечество и до днешния Владивосток, отбеляза министърът на образованието.
По думите му писмеността е културен код и днес присъстваме в културната ДНК на народите - от Адриатика и от Балтийско море, до Владивосток. Най-големият принос и най-голямото задължение на съвременните българи е да продължим това усилие, и на това е посветен днешният форум. Ние, активно, чрез кирилицата присъстваме в дигиталното пространство, което е по-добрият и бързият инструмент за днешното апостолство, за да се разпространява нашата българска писменост и културата ни. 
Наше задължение е да пазим своята кирилица, защото писмеността е културен код, а отказът от писменост е отказ от култура, каза министър Сергей Игнатов. 
В официалното откриване са включени изложбите „България - Родина на кирилицата“, „Епиграфско наследство“, „Българските АзБукиВеди“, както и приветствия от Българската православна църква, от Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Българската академия на науките и от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.