Горд съм, че днес „Васо Попа“, „Малкия Пацо“ и Катя Паскалева вече имат своето място сред нас, в Сатиричния театър, каза Калин Сърменов
„Сатиричният театър продължава своята мисия за паметта – да пази паметта. Това е в основата и много се гордея, че има устойчивост на поведението – един от най-големите проблеми в днешно време. Имаме идеи, започваме, докарваме до някъде и после смислеността на това, което се случва, започва да се разпилява някъде във времето. Толкова динамично е всичко, появяват се нови дразнещи, нови любопитни, нови любими проблеми. Всичко е около нас и човек някак се разсейва, така че аз съм горд с това, че успяхме да направим откриването на маските на Катя Паскалева, Константин Коцев и Васил Попов“, каза още Сърменов.
Той допълни, че „вече почти две години минаха, откакто започнахме да качваме на тази колона, символично, която държи Сатиричния театър, маски на нашите вдъхновители и основатели на Сатиричния театър. Със скулпторката Кунка Димитрова започнахме тази щура идея преди повече от година и половина и се радвам, че успяваме. Сега в началото, типично по комунистически, мислехме това да е петилетен план, да е разпределен във времето на няколко месеца, но за мен беше важно Кунка да работи тогава, когато ѝ харесва, тогава, когато има в себе си усещането, че е смислено това да се случи“.
„Образите трябва да минат през човека, който се занимава с глината, който дава всичко от себе си с материала в скулптурата. Затова имаше моменти, в които личните проблеми на Кунка бяха повече от служебните ѝ ангажименти. И това трябваше да се изчака, но в крайна сметка първите 12 маски ги направихме“, посочи директорът на Сатирата.
По негови думи е важно „младите и хората, които идват тук, да видят маските, за да могат да се запознаят с историята на Сатиричния театър. Забързани във времето, в което живеем, забравяме тези неща и след това се бием по главата и се чудим защо не ни се получава. Не ни се получава не заради друго, просто не се грижим за поколенията да имат памет. А без памет няма как да направим крачки напред. Когато преди 10 години дойдох тук, един от хората в театъра ме попита кой е този Нейчо Попов. Тогава разбрах, че наистина е време и е много важно да се опитваме да дадем пример за всички останали, защото ако сме само ние, не би било логично. Има ли пример, който да бъде припознат като положителен, смисълът е логичен.“
„И Васил Попов, и Катя Паскалева, и Константин Коцев са допринесли изключително много за Сатиричния театър, с положителните си и с отрицателните си примери. Мога да изброявам дълго и за Васо, и за Катя отрицателни примери, но това не ги прави по-малко смислени. Това ги прави повече логични, защото те са били част от този свят и той е точно такъв – няма бяло и черно. Има хора, които преобладават емоционално в едно пространство и си подреждат точно приоритетите. Иначе съм присъствал на репетиции, на които режисьорите са ги гонили от сцената.
„За мен изготвянето на маските беше много приятен проект, защото аз тези хора не ги познавам зад сцената и в реалния живот. От тях имам впечатления най-вече от снимки, филми и доста неща разрових... Събрах много снимки и съм ги правила по различен начин. Беше ми много интересно да се сблъсквам с толкова най-различни образи и характери, защото всеки един е различен“, каза скулпторката Кунка Димитрова.


Следете новините ни и в GoogleNews