Да се изследва нивото на липопротеин (а) поне веднъж в живота, призоваха проф. Арман Постаджиян, председател на Българската лига по хипертония и проф. Иван Груев, избран за председател на Дружеството на кардиолозите в България с мандат 2026-2028 г., по време на медийна среща, на която лекарите посочиха кои пациенти задължително трябва да бъдат тествани, каква е генетичната природа на липопротеин (а) и връзката му с ранни и повтарящи се сърдечно-съдови инциденти. Лекарите настояха изследването да бъде включено в профилактичния пакет като част от изследването на липиден профил, заплащан от Националната здравноосигурителна каса. 
Проучване показа, че 50% от случаите на инфаркт директно може да се отнесат към проблем, свързан с липидите, каза проф. Постаджиян. По думите му има хора, които имат само един-единствен рисков фактор, който е предостатъчен, за да се прояви сърдечно-съдово заболяване. Високото ниво на липопротеин (а) е свързано с три-четири пъти по-висок риск от инфаркт, три пъти по-висок риск от стеноза на аортна клапа, 1,6 пъти по-висок риск от исхемичен инсулт, два пъти по-висок риск от сърдечна недостатъчност. Повишеното му ниво увеличава и риска от преждевременни сърдечно-съдови инциденти. Близо един на всеки петима души има генетично определен висок липопротеин (а), като нивото му остава относително постоянно през целия живот. Според проф. Постаджиян трябва да се извърши и каскаден скрининг за роднини от първа степен на хора, имащи повишено ниво на липопротеин (а).
Високите нива на липопротеин (а) е заплаха за сърдечно-съдовото здраве, скрита в гените, каза проф. Груев. По думите му по-малко от половината специалисти насочват пациентите за конкретното изследване. Все още няма и конкретна терапия и според проф. Груев вероятно това е причината медиците да не изпращат пациентите за изследване на липопротеин (а). 
Близо 30% от пациентите в ЕС умират от сърдечни заболявания, докато в България този процент е двойно по-голям, посочи още проф. Груев. По думите му поради тази причина българските мъже живеят около 10 години по-малко в сравнение с мъжете в другите европейски държави, а българските жени – около четири-пет години по-малко в сравнение с жените от другите държави в ЕС.
Цената на теста е средно около 10 евро, посочи д-р Славейко Джамбазов, директор на Health Technology Assessment. По думите му България стои на едно от последните места в ЕС в скалата по предотвратима смъртност. Причината за това е, че здравеопазването се разглежда като разход, а не като инвестиция, липсва фокус върху ранна диагностика и превенция, липсва и възприятието за инвестиция в иновациите, които също се разглеждат като разход.
През 2050 г. България ще има много застаряващо население, което ще изисква много повече инвестиции в здравеопазването и в грижата за тях, ще имаме малко на брой хора, които са икономически активни, допълни той. По думите му, ако този тест бъде заплащан от Здравната каса, за да се тества общата популация, ще са необходими още 4,5 млн. евро в бюджета на Здравната каса. Финансовата възвръщаемост от тестването на общата популация, което би довело до избягване на инфаркти и инсулти, би била 22 млн. евро, посочи още Джамбазов.