Кредитният рейтинг на България в момента е на най-високото си ниво, откакто се измерва, но следващото му повишаване може да се забави предвид липсата на редовно правителство и бюджет у нас, както и двете войни в близост. Това каза старшият изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев по време на Осмия годишен форум „Производство и търговия“, организиран от списание „Мениджър“.
По думите му нашето членство в еврозоната е картина на 25 години икономически растеж и догонване. Той цитира данни, според които в началото на новото хилядолетие сме били на 29 процента от средноевропейското ниво по отношение на БВП на човек от населението. Оттогава насам се наблюдава устойчив тренд на конвергенция, като сега сме на 66 процента. Според Ганев, когато има данни за 2025 г., ще се окажем на 68-69 процента. Той подчерта, че нивото на страните от Централна и Източна Европа е от 75 до 90 процента, така че полека го настигаме и можем след 2-3 години да сме там. Това най-лесно се вижда по демографията - когато си на 30 процента от средноевропейското ниво, хората си тръгват, а когато си на 66 процента, хората започват да се връщат, коментира Ганев. Затова тази промяна касае потреблението и производството.
Ганев допълни, че в последните три години се наблюдава забавяне на растежа както в Европа, така и у нас. По думите му още преди ситуацията в Близкия изток пред растежа е имало много рискове.
Изследователят на ИПИ отбеляза, че половината от продукцията на индустриалните предприятия е за износ, така че в огромната си степен българската индустрия произвежда и зависи от търсенето най-вече от Европа.
Според данни, които Ганев цитира, през последните години има задържане на износа - той не спада, но стои на едно ниво. Това означава, че растежът идва от вътрешно търсене.
В началото на 2020 г. компаниите са давали около 1,5 млрд. евро за заплати, докато в момента тази сума е над 3 млрд. евро. Повече от удвояване е това, което бизнесът дава за заплати, като броят на наетите лица е същият, коментира Ганев.
Той посочи още, че има много отпуснати жилищни кредити, като в тази бройка не влизат предоговорените - 100 млн. евро са били през 2020 г., докато през 2025 г. са 500 млн. евро.
Ганев каза още, че от 2015 г. досега общият индекс на инфлацията е около 40-45 процента, като той се е натрупал основно след пандемията. Най-осезаем е ръстът на цените на ресторанти и хотели, храни и безалкохолни продукти.
Изследователят на ИПИ посочи, че въвеждането на еврото е преминало по-гладко от неговите очаквания.