Постигнатото след близо осем години преговори широкообхватно търговско споразумение между Европейският съюз и Австралия предвижда премахването на повечето от митата, като ще осигури на ЕС по-голям достъп до критично важните австралийски минерални запаси. То отразява стремежа на западните съюзници да преразгледат икономическите си връзки на фона на нарастващата геополитическа несигурност, посочва Си Ен Би Си.
Съгласно договорения по-рано днес текст на споразумението, ЕС ще премахне около 98 на сто от митата си за австралийски стоки, включително вино, млечни продукти, пшеница, ечемик и морски дарове. В отговор Австралия ще премахне над 99 на сто от ставките за стоки от ЕС, по-специално за млечните и химическите продукти, какво и за автомобилите.
„Изпращаме силен сигнал към света, че приятелството и сътрудничеството са най-важни в периоди на сътресения“, обяви председателят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен след среща с австралийския премиер Антъни Албанезе.
Тя подчерта, че макар географски отдалечени, ЕС и Австралия споделят сходни възгледи за света и чрез новите партньорства в сферата на сигурността, отбраната и търговията се сближават още повече. 
Фон дер Лайен се срещна по-рано Албанезе, за да финализират преговорите, започнали през 2018 г. Те бяха блокирани през 2023 г. заради разногласия, включително искания на Канбера за по-големи квоти за износ на агнешко и говеждо месо, както и заради настояване от ЕС за улеснен достъп до стратегически суровини и по-ниски мита.
Брюксел и Канбера активизираха преговорите помежду си, след като САЩ въведоха по-високи мита върху вноса през миналата година.
Очаква се износът на ЕС към Австралия да нарасне с до 33 на сто през следващото десетилетие, достигайки годишна стойност от около 17,7 милиарда евро. През 2024 г. ЕС отчете търговски излишък от 28 милиарда евро при стокообмена с Австралия.
ЕС внася предимно минерални и растителни продукти от Австралия, докато изнася за Канбера основно машини и уреди, транспортно оборудване и химически продукти, посочва Си Ен Би Си.
Почти целият австралийски износ на промишлени стоки и минерални ресурси ще бъде обложен с нулеви мита за внос в ЕС. Инвестициите от Евросъюза - вторият най-голям източник на чуждестранни инвестиции за Австралия през 2024 г., биха могли да нараснат с над 87 на сто, според изявление на австралийското правителството.
Споразумението предвижда и двустранен защитен механизъм, който позволява на ЕС да предприема мерки за защита на чувствителни европейски продукти и техните производители, при наличието на рязко увеличение на вноса от Австралия и вреди за европейския пазар.
Доставки на критични минерали
Европейският съюз желае да си осигури достъп до определени критични суровини от Австралия като алуминий, литий и манган, които са от ключово значение за икономическата сигурност на Общността.
„Търговията с критични суровини в момента лесно може да бъде нарушена от внезапни икономически или геополитически сътресения“, се посочва в изявление на ЕС, като се подчертава, че партньорства с „надеждни партньори“ са от съществено значение за гарантиране на доставките.
ЕС прави опити да намали зависимостта си от Китай, особено по отношение на критичните минерали, при които Пекин е въвел ограничения върху износа.
В областта на сигурността Канбера и Брюксел се ангажираха да засилят сътрудничеството си в сфери като управление на кризи, морска сигурност и нововъзникващи технологии, включително изкуствен интелект.
Диверсифициране на търговските връзки
През последната година Европейският съюз настояваше за сключване на нови споразумения с търговски партньори с цел да диверсифицира икономическите си отношения, както и партньорствата си в областта на отбраната и сигурността, които са подложени на натиск на фона на нарастваща глобална несигурност и усещане за намаляваща предвидимост от страна на САЩ.
Търговската политика на президента на САЩ Доналд Тръмп да налага високи мита, дори на съюзници, разклаща основаната на правила търговска система, а предприемането на изненадващи удари във Венецуела и Иран без предварително уведомяване на основни съюзници, обтегна отношенията между Вашингтон и много от традиционните му партньори, припомня Си Ен Би Си.
Някои лидери на западни държави, най-вече канадският премиер Марк Карни, призовават т. нар. средни сили (държави, които не са световни суперсили, но имат значимо влияние в регионален или глобален план) да си сътрудничат, за да противодействат на нарастващия едностранен подход на големите водещи държави.
За традиционните съюзници на САЩ „безкомпромисната и често враждебна външна политика на Тръмп превърна дълбоките им връзки с Вашингтон, дълго време смятани за източник на сила, в уязвимост“, посочва в бележка Джеймс Линдзи, старши сътрудник в независима американска неправителствена организация Съвет по външни отношения (Council on Foreign Relations).
Говорейки пред австралийския парламент по повод продължаващия конфликт в Близкия изток, довел до рязко покачване на световните цени на петрола, Урсула фон дер Лайен заяви днес, че „никой от нас не е защитен от сътресенията - както геополитически, така и икономически, които войната в Иран носи за нашите общества“.
Регионалният конфликт отново изостря опасенията от недостиг на енергийни доставки и инфлационен натиск в Европа, която разчита в голяма степен на вноса на суров петрол и природен газ.
Джеймс Линдзи предупреждава обаче, че усилията на съюзниците на САЩ да намалят зависимостта си от Вашингтон няма да се реализират бързо, тъй като връзките между САЩ и партньорите им са твърде дълбоки, както и поради силната зависимост от американски технологии.
„Преодоляването на тази зависимост ще отнеме години и ще изисква широкообхватни регулаторни промени, значителни инвестиции, развитие на кадри и тясно сътрудничество между правителства, които засега продължават да поставят националните интереси пред тези на ЕС като цяло“, посочва Линдзи.
Европейският съюз вече постигна търговско споразумение с Индия по-рано тази година, след като през 2025 г. приключи преговорите за търговско споразумение с Индонезия. Очаква се и споразумението с южноамериканския блок Меркосур, включващ Аржентина, Бразилия, Уругвай и Парагвай, да започне да се прилага временно от май, обяви вчера Европейската комисия.