Туберкулозата е десетата водеща причина за смърт в света, а сред инфекциозните заболявания се нарежда на първо място заедно с COVID, каза в интервю за БТА д-р Цветомила Дудевска, управител на Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести (СБАЛББ) в Троян. Повод за разговора със специалиста е Световният ден за борба с туберкулозата, който се отбелязва днес. Д-р Дудевска говори за актуалното разпространение на заболяването по света и у нас, превенцията, диагностиката и лечението на това социално значимо заболяване.
По думите ѝ последните официални данни за България са от 2024 г. и показват задържане на заболеваемостта спрямо предходната година. „Заболеваемостта е 13,7 на 100 000 души, а през 2023 г. е била 13,5 на 100 000“, посочи тя. В България след 1998 г. се наблюдава трайна тенденция на намаляване на заболеваемостта от туберкулоза - от 49,9 заболели на 100 000 население през 1998 г. – на 13,7 заболели на 100 000 през 2024 г.
Д-р Дудевска отбеляза, че в Ловешка област, обслужвана от Белодробната болница в Троян, се отчита по-ниска заболеваемост от средната за страната – 10,8 на 100 000 души за 2025 г. Според нея това се дължи и на усилията на екипа по отношение на превенцията и профилактиката на това социално значимо заболяване.
Въпреки това смъртността от туберкулоза остава сравнително висока – 13,95 на сто от регистрираните в Ловешка област за 2025 г. „Обикновено става дума за късно установени форми, при които пациентите са в много тежко състояние и съвременната медицина вече не е в състояние да помогне“, обясни специалистът и подчерта, че късното откриване е свързано с висока смъртност.
„Уязвимите групи продължават да са хората, които живеят в бедност, както и тези с недохранване“, каза тя. Като нови фактори тя открои тютюнопушенето и алкохолизма, а сред рисковите групи остават и пациентите с диабет, HIV, имунодефицитни състояния, онкологични заболявания, както и хората на биологична терапия. В риск могат да бъдат деца, възрастни хора, мигранти, хора, идващи от страни с висока честота на заболяването, или живеещи в пренаселени пространства, при лоши битови условия, употребяващи наркотици.
По думите ѝ в глобален план през 2024 г. от туберкулоза са се разболели 10 милиона и 700 хиляди души.
Според д-р Дудевска информираността на населението се повишава, особено сред младите хора, които по-често търсят профилактични прегледи. Тя обаче подчерта, че симптомите не са специфични – продължителна кашлица с храчки, отпадналост, субфебрилна температура и загуба на тегло, поради което често се бъркат с други заболявания.
Специалистът посочи, че пандемията от COVID-19 е довела до спад в откриването на нови случаи през 2021–2022 г. заради затруднен достъп до медицинска помощ, а през 2023–2024 г. се наблюдава последващ пик.
Сред основните предизвикателства при лечението тя открои както медицинските, така и социалните фактори. „Мултирезистентните на лечение форми на туберкулоза представляват глобална здравна заплаха поради по-високата заболеваемост, усложнения и смъртност, както и заради по-високите разходи и продължителност на лечението и необходимостта от комплексност на здравните грижи. Резистентната на лечение туберкулоза представлява сериозна пречка за контрол на болестта“, каза тя и допълни, че това натоварва както пациентите и техните семейства, така и здравните системи.
По отношение на системата в България д-р Дудевска посочи, че съществува добре структурирана мрежа от лечебни заведения, но има региони с недостиг на специалисти, като Северозападна и Югоизточна България. Тя отбеляза и кадрови проблеми, свързани със застаряване на специалистите и недостатъчен интерес от страна на младите лекари.
Като положителен пример тя даде усилията на Белодробната болница в Троян за привличане на млади кадри чрез съвместни инициативи с общината, включително фонд за подпомагане на студенти и участие в научни събития.
Д-р Дудевска подчерта, че финансирането на лечението на туберкулозата не е достатъчно. „Заплащането за диагностика и лечение не е актуализирано от три години и не покрива разходите“, посочи тя. По думите ѝ клиничните пътеки в пулмологията са с едни от най-ниските цени, а разходите за храна, консумативи и услуги са се увеличили с 10–15 процента.
Това затруднява не само оцеляването, но и развитието на лечебните заведения, включително инвестициите в апаратура, персонал и обучение, добави тя.
 „Грижете се за здравето си и при симптоми търсете специалист“, прикани хората д-р Дудевска. Тя подчерта, че профилактиката, диагностиката и лечението на туберкулозата в България са безплатни, независимо от здравноосигурителния статус. Към институциите тя отправи призив за по-добро финансиране на пневмофтизиатричните лечебни заведения, за да се гарантира устойчивост на системата и задържане на кадрите.
По отношение на ваксинацията специалистът обясни, че БЦЖ ваксината предпазва основно децата от тежки форми на заболяването, но не е достатъчно ефективна при юноши и възрастни. В момента се разработват 15 нови ваксини с по-добра ефективност.
„Около 25 на сто от световното население е инфектирано с бактерията, която предизвиква туберкулоза, като около 10 на сто от тях развиват заболяване в следващите пет години“, посочи още тя и подчерта значението на профилактичните прегледи за откриване на латентните форми на инфекцията и предотвратяване на заболяването с прилагането на превантивно лечение.
Д-р Цветомила Дудевска, д.м.,е управител на Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести в Троян. Тя има образователна и научна степен „доктор“ по „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията“ и е специалист по вътрешни болести, както и по обществено здраве и здравен мениджмънт. Д-р Дудевска притежава магистърска степен по публична администрация. Има редица квалификации, сред които по кардиореспираторна диагностика, спирометрия и диагностика на туберкулозата. Преминала е обучение по болничен мениджмънт в Университета „Georgetown“ във Вашингтон и притежава международен сертификат „Пълномощник на система за управление на качеството“.