Топенето на алпийските ледници унищожава ценни научни данни, посочват учени от Италия
В рамките на изследване, ръководено от Адзура Спаньези от университета „Ка’ Фоскари“ във Венеция и публикувано в изданието Frontiers in Earth Science, екипът учени анализира ледените слоеве за химични елементи, сажди и органични съединения. Данните показват, че ядрото на леда обхваща около 6000 години история - следователно пази следи още от неолита - и разкрива както природни процеси, така и постепенното влияние на човека върху околната среда.
Интересно е, че в Източните Алпи човешкото въздействие се проявява сравнително късно. Едва около 950 г. се наблюдават повишени нива на метали като олово и мед, свързани със средновековното минно дело, а като цяло антропогенните замърсители са малка част от записите. Установени са и периоди на суша и многобройни пожари между 900 и 1250 г.
В следващите векове, особено между XIII и XVI век, в ледниковите слоеве се натрупват по-големи количества прах и метални частици, което учените свързват с климатичните колебания през т.нар. Малък ледников период. Макар този период да се характеризира с по-ниски температури в Европа, той включва и фази на засушаване и повишена прахова активност. Тези данни показват колко чувствителни са ледниците към промените в климата и околната среда, както и колко детайлно могат да отразяват както природни, така и човешки влияния във времето.
„Поради близостта си до човешки селища, алпийските ледници дават уникална възможност да проследим прехода от прединдустриалната към индустриалната епоха“, обяснява Спаньези. В същото време тя предупреждава: „Когато ледниците изчезнат, информацията, съхранена в тях, ще бъде загубена завинаги.“
Само за няколко години половината от леда на Вайзеешпице е изчезнала, а прогнозите сочат, че ледниците в региона може да се стопят напълно през следващите десетилетия. Така изчезва не само ледът, но и безценна климатична памет за миналото на Земята, обобщават от Scinexx.


Следете новините ни и в GoogleNews