Медиите могат да усилят отзвука от едно събитие дотолкова, че да променят общественото мнение, каза във Велико Търново генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев. Той откри третия от поредицата национални разговори на тема „150 години от Априлското въстание – 1876 г.“, които Агенцията организира по един във всеки месец от януари до април 2026 г. Те се провеждат в националните пресклубове в центровете на четирите революционни окръга на въстанието – Велико Търново, Сливен, Враца и Панагюрище.
Всичко започна още през декември с разговор в Националния пресклуб на БТА в Русе, за да бъде отбелязано вземането през 1875 г. на решението от Гюргевския революционен комитет за обявяване на въстанието, припомни Вълчев. Преди това бяха поднесени цветя в Гюргево на паметните плочи на местата, където е заседавал комитетът и откъдето четата на Христо Ботев се е качила на кораба „Радецки“, както и в Пантеона на възрожденците в Русе, където са почетени 453 души – участници в Априлското въстание, Ботевата чета и опълченци. През януари първият разговор в център на революционен окръг беше във Враца, където беше почетен и Христо Ботев, включил се в края на въстанието със своята чета. Преди разговора на 18 февруари, в Сливен бе отдадена почит на Васил Левски пред паметника му в града, след което бе посетен и паметникът на Стоил войвода в новозагорското село, което носи неговото име, тъй като е погребан там.
Най-интересното от разговорите ще бъде включено в априлския брой на списание ЛИК, който БТА ще посвети на 150-ата годишнина от Априлското въстание и ще представи в Копривщица на 20 април – деня на първата пушка на въстанието, заедно с издание по темата на Българската академия на науките (БАН), отбеляза Вълчев.
Трите обществени медии – Българската национална телевизия (БНТ), БТА и Българското национално радио (БНР) – през май миналата година поставиха началото на инициативата „14 века България в Европа“. Тя е свързана с отбелязването на годишнини в българската история със значение за общата европейска история, които ще се отбелязват до 2032 г., когато се навършват 1400 години от документираното в историческите извори първо българско държавно образувание на европейска територия – Стара Велика България през 632 г. Инициативата беше подкрепена от БАН още от самото начало, а в началото на декември миналата година към нея се присъединиха, с обявен в БТА в София апел, още 25 български историци и археолози, които са и изявени обществени дейци. Такава годишнина е и тази на Априлското въстание, поставило началото на възстановяването на една стара европейска държава.
Една от тези годишнини е и предстоящата през 2030 г. 800-годишнина от утвърдилата Търновското царство победа при Клокотница през 1230 г. на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин, на чиято дата по нов стил – 22 март – се чества Празникът на Велико Търново. Това е най-старият отбелязван градски празник в България – от 1879 г. Факт, който ни напомня, че за да имаме свои празници, трябва да сме свободни, каза Кирил Вълчев. А пътят към свободата на българите минава именно през Априлското въстание – три години преди Търново да започне да отбелязва днешния си празник. Според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на четири революционни окръга, като първият е Търновският, с главен апостол Стефан Стамболов и помощници Христо Караминков (Бунито), Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев, припомни той.
Кирил Вълчев отбеляза още, че от събитията около Априлското въстание във Велико Търново можем да научим поне три важни урока, полезни и за нашето настояще.
Първият урок е, че големите идеи за бъдещето покълват на места, където се помни миналото – като Търново, последната столица на свободна България преди петвековното иго. Затова и Захари Стоянов пише в своите „Записки по българските въстания“, че „няма съмнение, че на Велико Търново се даваше най-голямата надежда, та затова именно то се е нарекло I окръг, гдето отидоха най-деятелните апостоли“. Но не бива да забравяме, че бъдещето не се гради само върху лаврите на миналото, защото Захари Стоянов отбелязва, че Батак е затъмнил славата и на Велико Търново, „което, основавайки се на своето древно минало, въобразяваше си, че и без да върши нещо, има някакви си археологически права и преимущества“.
Вторият урок от Априлското въстание в Търново е, че за успеха на всяко начинание е необходима добра предварителна организация и координация, каза Вълчев. Историците са единодушни, че именно липсата им е сред основните причини за неуспеха на въстанието в Търново. 
Третият урок е, че от водачите се очаква трезва преценка. Съвременниците на Стамболов смятат, че той не е проявил такава и е надценил както подготовката за въстанието в Търново, така и очакваната международна подкрепа. Впрочем, след погрома на въстанието, Захари Стоянов пише с ирония за бабаитлъка и патриотизма на неговите заптии – ценно напомняне и за нас, че трябва да внимаваме да не заприличаме на тези, които отричаме, подчерта генералният директор на БТА. А като слушаме изказвания на някои днес за Априлското въстание, излиза, че сякаш то е станало, за да говорят те. И като си представим как тепърва ще заговорят още повече, особено властимащи, си струва да ограничим самоопиянението с усещането на някои, че са по-големи от делото, за което говорят. Защото това е натъжаващ начин да се опитва да се говори за тях и собствената им значимост, докато уж сочат значимостта на 150-ата годишнина от Априлското въстание, добави той. 
В заключение генералният директор на БТА отбеляза и урока, който днешните медии могат да научат в Търново от Априлското въстание. Определеният за главен войвода в Първия революционен окръг Цанко Дюстабанов, след като е заловен, казва пред турския съд в Търново: „Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието са във ваши ръце, че със сила ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието ще нападнете мирните жители и ще извършите зверства. Нашата цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, а да ви предизвикаме да извършите зверства, които вече направихте премного, и благодарение на които се компрометирахте пред целия образован свят. С тая наша цел вече е достигната. Бъдете следователно известени, че ние победихме! … Европа се надути на лъжите ви и вече не ви вярва. Вашето царство се свърши вече. Европа, както казах, ще ви изпъди оттук.“
Дюстабанов е обесен на 15 юни 1876 г. на мястото в Търново, където седем години по-късно е изграден Паметникът на обесените, на който днес бяха поднесени цветя. Думите на героя се оказват пророчески, защото именно публикациите в европейските вестници предизвикват силно възмущение. Те оказват натиск върху Османската империя, подкрепят каузата на българите и допринасят за Руско-турската война (1877–1878 г.), довела в крайна сметка до признаването на свободна България от Великите сили.