Градските реки не трябва да се възприемат като проблем, а като ресурс, който, ако бъде управляван правилно, носи дългосрочни екологични, социални и икономически ползи. Това каза за БТА ихтиологът и хидробиолог д-р Радослава Бекова от Института по океанология по повод Световния ден на водата.
Според информация на официалния сайт на Организацията на обединените нации (ООН) Световният ден на водата се отбелязва ежегодно на 22 март от 1993 г. насам. Това е международна инициатива за повишаване на осведомеността по глобалната водна криза и необходимостта от устойчиво и справедливо управление на водните ресурси. Мотото на кампанията тази година е „Където тече вода, равенството расте“.
Във връзка с тазгодишната инициатива д-р Радослава Бекова подчерта, че в социален план градските реки повишават качеството на живот, осигурявайки пространства за отдих, спорт и контакт с природата. По думите ѝ над 90% от реките у нас преминават през населени места.
България е страна с гъста мрежа от малки и средни реки, които исторически са били основа за възникване на селища, посочи тя. Бекова посочи като проблем това, че през десетилетията много от тези реки са били коригирани, вкарани в бетонни корита, покрити или превърнати в канали за отпадъчни води, което води до загуба на екологичните им функции. Тези външни влияния могат да са причина и за наводнения, каквито видяхме по Южното Черноморие през 2025 г., обясни експертът. Урбанизацията е видима и при река Перловска в София, обясни Бекова.
Възстановяването на градските реки не е лукс, а необходимост, особено при зачестяващи екстремни валежи и засушавания, заяви тя. 
Като успешни примери ихтиологът посочи, че при участъци от река Черни Осъм, река Искър в района на Самоков, както и река Бели Лом, където са прилагани по-щадящи и екологично ориентирани подходи, включително запазване на естествени меандри, използване на биоинженерни укрепвания и възстановяване на крайречната растителност, както и активна намеса на Министерство на околната среда и водите за преустановяване на източници на замърсяване.
Темата за градските реки естествено води и към ролята на влажните зони, защото те са част от един общ воден и екологичен континуум, коментира експертът. Когато реките бъдат възстановявани и управлявани природосъобразно, това подпомага и свързаните с тях влажни зони, които имат ключово значение за биоразнообразието, задържането на води и ограничаването на последиците от засушавания и наводнения, коментира Бекова. 
На европейско ниво все по-широко се прилагат природосъобразни решения, които възстановяват естествената хидрологична свързаност, сезонната динамика на водните нива и намаляват външния биогенен натиск от водосборите чрез интегрирано управление на крайбрежните екосистеми, разясни още Бекова. Опитът в района на Шабла показва, че дори умерени, съобразени с природните процеси интервенции могат значително да подобрят екологичното състояние и устойчивостта на системите, посочи тя. Това прави крайбрежните езера подходящи пилотни обекти за прилагане на новите европейски политики за възстановяване на природата, обобщи експертът.
БТА припомня, че в началото на март Министерството на околната среда и водите (МОСВ) обяви разкриването на Координационно звено „Политики за морето“ за постигане по-ефективно управление на процесите и информацията, свързани с Черно море. То ще отговаря и за подобряване на координацията между компетентните институции и научните организации, съобщиха тогава от пресцентъра на МОСВ. Звеното бе създадено със заповед на служебния министър на околната среда и водите Юлиян Попов.