Последните две години сериозно се влоши достъпът до инфраструктурата за водоснабдяване и канализация (ВиК), каза Росица Кратункова - един от основателите на фондация "За Надежда". По повод Световен ден на водата (22 март), фондация "За Надежда" и фондация "Фридрих Еберт" организираха публична дискусия на тема "Водата – право или привилегия".
Росица Кратункова посочи, че от проблеми с водоснабдяването вече са засегнати не само малки градове и села, а и големи градове. По думите й това, че някой е свързан към ВиК мрежата, не означава достъп до вода. "Както виждаме, водата спира, въпреки че имаме тръба", каза Кратункова. Въпросът е за количеството вода, кой има достъп до тази вода, защо има различни конфликти, които се получават между различните нужди - например за земеделие, за производство на електрическа енергия, за индустрията, за населението. Законът за водите да създава някаква йерархизация на приоритетите за това кой има достъп до вода, но на практика, макар населението да е номер едно като приоритет, то се оказва на последно място при покриване на нуждите, коментира Кратункова.
Според Кратункова е парадокс, че преди 1989 г., когато България е била с по-голямо население и с повече индустрия, в страната е имало по-малко проблеми, а сега, когато населението и земеделието е по-малко, проблемите са много повече.
От фондацията имат и идея в София да бъде създаден дневен център, в който хора в затруднено положение - хора без дом, енергийно бедни, да имат достъп до баня, пералня и медицински прегледи. Елементарно да се поддържа някакъв здравен статус, обясни Росица Кратункова, но добави, че не са срещнали подкрепа от Столичната община, откъде са отговорили, че нямат подходяща сграда.
Калина Дренска от фондация "Фридрих Еберт" посочи, че без вода няма живот. "Ние сме социалдемократическа фондация и в този смисъл социалният аспект на водата, на безводието, въобще на проблемите с водата са ключови за нас", добави Дренска.
През последните две години над 500 000 души в страната са засегнати от сериозни затруднения с достъпа до вода, посочиха организаторите на дискусията. Въпреки че официално 99,4% от населението е свързано към ВиК мрежата, редица населени места продължават да страдат от остаряла инфраструктура и недостатъчни инвестиции. Това поставя въпроса дали нарастващото безводие се дължи основно на климатичните промени или на човешки и управленски фактори.
Проблемът с достъпа до вода има и социално измерение. В София стотици хора, живеещи в бедност или без дом, нямат достъп до основни условия за хигиена. Липсата на обществени душове и перални допълнително задълбочава социалното изключване и стигмата, посочиха още организаторите.
В края на лятото през 2025 г. беше създаден Национален борд по водите заради проблемите с безводието в различни градове в страната. Заради режима на водата в засегнатите места имаше и редица протести.
За проблема с безводието служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов каза в края на февруари, че той е резултат на некомпетентно управление на ВиК дружествата. България е бедна на водни ресурси, но има достатъчно, за да има стабилно напояване и снабдяване на индустрията и битовите потребители. Няма основание да има водна криза от типа, който виждаме, заяви Попов.