Лекари представиха по време на форум с международно участие „Неврорехабилитацията – надежда за бъдещето“ в София възможности за неврорехабилитация след гръбначно-мозъчни травми и други заболявания. Форумът е организиран от фондация „Съвет за мозъчно здраве“, Българското дружество по неврология и Българската асоциация по невропротекция и неврорехабилитация.
Неврорехабилитацията постига значим напредък, защото се основава на медицина, базирана на доказателствата, както и на изкуствен интелект, роботизирана терапия, социална интеграция, каза проф. Димитър Масларов, съосновател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и началник на Клиника по нервни болести към Университетска Първа МБАЛ - София „Св. Йоан Кръстител“. Този подход дава положителни резултати, каза още той. 
Невропластичността е способността на мозъка да се променя, компенсира и регенерира след някаква мозъчна увреда, обясни проф. Масларов. Неврорехабилитацията обхваща всички заболявания в неврологията. След мозъчен инсулт тя може да започне веднага, като се приложат психотерапия, речева терапия и др, като терапията винаги трябва да бъде индивидуализирана спрямо пациента, допълни лекарят. По думите му при всички пациенти, претърпели инсулт се развива когнитивен спад, който в различна степен може да засегне паметта и говора, което налага прилагане на когнитивна рехабилитация. Друг вид терапия е "огледална терапия", при която пациентът наблюдава незасегнатата от инсулта ръка, която може да се движи, което пък помага в рехабилитацията на другата му ръка. Проф. Масларов посочи различните видове неврорехабилитационни терапии, които биха могли да се прилагат при пациенти с различни заболявания и посочи, че добрият резултат изисква и активно участие от страна на болния.  
Проф. Масларов „покани“ за демонстрация пред присъстващите на форума робота Робърт, който говори за възможността за прилагане на неврорехабилитация.
Темата за неврорехабилитацията е много наболяла за българското общество, каза управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) доц. Петко Стефановски. Стойността, която еврофондовете заплащат за мозъчни инциденти и рехабилитацията след това, надхвърля средствата, платени общо за различни други заболявания. В ЕС 165 млн. души са засегнати от мозъчни заболявания, посочи още той. Грижата за мозъчното здраве е грижа през целия живот на всички ниу, допълни доц. Стефановски. Възстановяването на хората, преживели мозъчни заболявания, са предизвикателства, като особено важна е и подкрепата за семействата, полагащи грижа за болния си близък. В НЗОК винаги сме били съпричастни към този проблем и стремежът ин е да помогнем засегнатите от това заболяване да се чувстват пълноценно, без усещането, че болестта е присъда, добави той.
Гръбначно-мозъчните травми са много сериозен социално-значим проблем, като причините за това са голямата им честота, каза за БТА проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и началник на Клиниката по неврохирургия и заместник-директор на болница „Пирогов". По време на форума той припомни и за изработения проект на Национален план за мозъчните заболявания, който беше внесен в Министерството на здравеопазването. В проекта на плана е залегнало създаването на два нови типа лечебни заведения, каза проф. Габровски през октомври 2025 г. по време на дискусия, посветена на Плана. По думите му добър вариант е да не се закриват болници, а да бъдат трансформирани.
Разходите за лечение на инсулт на глава от населението в Европа са средно 59 евро, докато в България са 11 евро, посочи икономистът Аркади Шарков. По думите му това води до значителни пропуски в лечението, рехабилитация и грижата за пациентите, претърпели инсулт, оставяйки ги без адекватна подкрепа.