На 23 март, в рамките на МФ „Мартенски музикални дни“, едно от най-престижните музикални събития в България, Държавна опера – Русе представя премиерата на „Евгений Онегин“ – творба, която и днес остава еталон за психологическа дълбочина и музикална изразителност в оперното изкуство. Спектакълът е възстановка на историческата постановка от 1956 година, с която е открита сградата на Русенската опера – жест към паметта и традицията, но и жив диалог със съвременната сцена.

Разговаряме с младия баритон Михаил Мутейленко, който влиза в ролята на Онегин – един от най-сложните и многопластови образи, вдъхновен от едноименния роман в стихове на Александър Пушкин и пресъздаден в музиката на Пьотр Илич Чайковски. Роден в Санкт Петербург и професионално формиран между руската и българската културна среда, той носи в интерпретацията си както дълбочината на руската музикална традиция, така и непосредствената емоционалност, открита в българската сцена. Завършил Националната музикална академия, Мутейленко изгражда своя оперен път именно в България, където започва и активната му сценична кариера. 

- Фамилията Ви подсказва руски корени, а Вие говорите много добре български. Каква е Вашата лична и културна връзка с България и с руската музикална традиция, и по какъв начин това се отразява върху отношението Ви към ролята на Евгений Онегин в едноименната опера на Чайковски? 

- Да, фамилията ми наистина издава руските ми корени. Роден съм в Санкт Петербург и там започнаха първите ми по-сериозни стъпки в музиката. Завърших училището „Глинка“ в Петербург, където учех пиано. Това много ми помогна да изградя добра музикална основа и естествено ме свърза с руската музикална традиция. Но аз съм и наполовина българин, майка ми е от Враца, така че връзката ми с България е съвсем естествена. По-късно дойдох в София и завърших Националната музикална академия. Всъщност именно тук започна истинският ми път като оперен певец. Чувствам, че по някакъв начин нося и двете култури в себе си. Руската музика има много силна психологическа дълбочина, а в България открих една по-непосредствена емоционалност и откритост. Това много ми помага, когато работя върху роли като Онегин.

- Изпълнявал ли сте се преди ролята на Онегин или това е първата Ви среща с този образ и как протича Вашият личен процес на изграждане на този сложен и противоречив герой?

- Това е първата ми толкова сериозна среща с ролята. Разбира се, познавах операта и преди – тя е една от най-важните баритонови партии. За мен беше много важно първо да се върна към литературата. Аз много обичам да чета и затова отново се обърнах към Пушкин. Опитах се да разбера не само какво прави Онегин, а как мисли и защо се държи по този начин. За мен той не е просто студен или безчувствен човек. По-скоро е човек, който се страхува от истинските чувства и от близостта. И точно този страх постепенно води до неговата трагедия.

- Работите с диригента Григор Паликаров и режисьора Пламен Бейков в тази възстановка на историческата постановка на Държавна опера – Русе . Как протича творческият процес между Вас и екипа, има ли момент в репетициите, който е променил или задълбочил Вашия прочит на ролята? 

- При работата с Пламен Бейков много говорим за това какво се случва вътре в героите. По време на репетициите, особено в сцената от финала на операта, той даде много пространство както на мен, така и на всички артисти. Вместо да диктува строги правила, по-скоро ни даваше насоки и съвети. Това създаде много жива творческа атмосфера. Така образите ни останаха максимално естествени и лични, но в същото време той успя да им придаде стил и своя характерен режисьорски почерк. Работата с маестро Григор Паликаров също е голямо удоволствие. Още в първите репетиции се усети колко умен и интелигентен човек е той. Подходът му към музиката е много дълбок и внимателен към детайла. С него оркестърът започва да звучи по един наистина особен и много жив начин – има усещане за стил, за дишане на музиката и за цялостна хармония между сцената и оркестъра. Това създава много силна основа за всички нас на сцената.

- Онегин често се разглежда като образ на „излишния човек“ – човек, който има всичко, но не намира смисъл. Срещате ли в съвременния човек подобно усещане за вътрешна празнота и как това влияе върху начина, по който изграждате ролята?

- Да, мисля че този образ е много актуален и днес. Днес човек може да има много възможности, много контакти, но въпреки това да се чувства малко празен отвътре. Онегин е образован, интелигентен човек, има всичко – но не знае какво да прави с живота си. И точно това усещане за липса на смисъл го прави толкова интересен и близък до съвременния човек.

- В центъра на операта стои пропуснатият момент – онова „твърде късно“, което бележи живота на Онегин. Като артист и човек, как разбирате темата за пропуснатия шанс и необратимостта на решенията? 

- Мисля, че това е нещо, което всеки човек в един момент усеща. Понякога разбираме колко важно е било нещо едва когато вече сме го загубили. При Онегин това осъзнаване идва твърде късно. Когато разбира чувствата си към Татяна, вече няма път назад. Точно тази човешка трагедия прави историята толкова силна.

- Чайковски нарича произведението „лирически сцени“, а не традиционна опера. Как тази по-интимна, психологическа перспектива променя Вашия подход към ролята на Онегин? 

- Това е много точно определение. Тук няма огромна външна драма – всичко е много по-психологическо и интимно. Затова и ролята изисква по-фин подход. Понякога най-важното се случва в малки детайли – в пауза, в поглед, в начина, по който казваш една фраза.

- До каква степен изпълнението на подобна роля изисква лична уязвимост? Позволявате ли на собствените си житейски преживявания да проникнат в образа на Онегин? 

- Да, според мен да. Разбира се, ние не играем себе си, но използваме своя опит, своите чувства. Без тази лична искреност образът трудно може да стане истински.

- В личността на Онегин има силно напрежение между външната сдържаност и вътрешната буря. Как като изпълнител намирате баланса между вокалната дисциплина и емоционалната откровеност на сцената? 

- Това винаги е предизвикателство. В операта емоцията е много важна, но тя не трябва да разрушава техниката. Когато техниката е стабилна, тя всъщност дава свобода. Тогава можеш да бъдеш по-искрен и по-емоционален на сцената.

- Ако трябва да погледнете на Онегин не като на литературен герой, а като на човек от нашето време – какво според Вас би търсил - любов, смисъл, свобода или прошка?

- Мисля, че той би търсил смисъл и нещо истинско. Онегин е човек, който е уморен от повърхностни отношения и от празни социални роли. Вероятно днес той би търсил по-дълбока връзка с хората и със самия себе си.

Интервюто е предоставено от Диана Димитрова, PR на Държавна опера-Русе