Учени в Австралия са установили, че комарите могат да действат като миниатюрни „летящи сензори на дивата природа“, тъй като помагат за проследяване на трудно уловими и застрашени животни. Това предлага мощен неинвазивен инструмент за опазване на природата, съобщава Синхуа.
Изследователите са използвали ДНК, открита в кръвта на комари, за да идентифицират 70 вида птици и бозайници, обитаващи Националния парк „Какаду“ в северната част на Австралия, включително няколко редки и трудно проследими вида, се казва в изявление на Университета Макуори.
Техниката включва анализ на животинска ДНК, извлечена от женски комари, които наскоро са се хранили. След улавянето им учените могат да извлекат следи от тази ДНК и да установят кои видове обитават даден район, допълват изследователите от университета и Министерството на климатичните промени, енергетиката, околната среда и водите.
Проучването, публикувано в списание Environmental DNA, показва, че чрез този метод са установени два пъти повече видове бозайници в сравнение с традиционните фотокапани, въпреки че пробите са събирани само в рамките на две нощи, докато мониторингът с камери е продължил шест седмици.
Методът е позволил да бъдат идентифицирани и застрашени видове като призрачния прилеп и западното заешко кенгуру.
Комарите ефективно действат като естествени биологични устройства за вземане на проби, казва Антъни Чаритън, основател на лабораторията за екологична ДНК и биомониторинг към университета, който ги описва като „хиляди малки дронове, които летят всяка нощ и събират проби“.
Комарите усвояват кръвта бързо и остават близо до жертвата си, което позволява получаването на точни ДНК сигнали за местонахождението на животните, посочват учените. Те допълват, че този подход дава възможност за наблюдение на биоразнообразието, без да се нарушава естествената среда на дивите животни.