Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Всеки, който е прочел Каравеловата повест „Българи от старо време“, ще си спомни, че в тази творба Бундук е наречен котаракът на хаджи Генчо. Думата обаче не е позната на повечето съвременни читатели, затова не е излишно да разгледаме по-внимателно нейния произход и значение. Това е необходимо и поради още една причина: думата бундук не е обяснена в тълковните речници на българския език, нито в речника на редки, остарели и диалектни думи. Тази дума не е изяснена и в многотомния етимологичен речник на българския език. 
Съществителното име бундук по произход е арабско и е преминало в османотурския език в облика bunduk. В турския език то има две значения: 1. снаряд, куршум, куршум за пушка; 2. малко и кръгло зърно. Нека сега разгледаме значението на това име в повестта на Л. Каравелов.
Котаракът на хаджи Генчо е дебел и „прилича повече на прасе, нежели на котка“. Опашката му е отрязана и е запазена в „скривалището“ на Хаджи Генчо, което разказвачът иронично нарича „музей“. Самата опашка е увита в хартия, на която хаджията е поставил следния надпис: „На свети Харалампия, през деня, в 1841 година аз отрязах опашката на моя котурак и нарекох ему име Бундук. Аз хаджи Генчо, милостию божию учител в Коприщица.“
Разказвачът изтъква: „Котурака си хаджи Генчо много обича, защото тоя котурак, както се види из много исторически факти, е бил единственото същество, което се е ползувало от хаджи Генчовата любов и което е можало да се нарече негов другарин.“ Любовта на хаджията се доказва и от отношението му към животното: той обядва заедно с него и го храни с месо, а в някои случаи – с бял и с чер дроб. Тези факти са важни, защото котаракът е единственото живо същество, за което хаджията проявява такава грижа. А ето как се хранят напр. съпругата и децата на Хаджи Генчо: „Хаджи Генчо никога не дозволява на жената си и на децата си да участвуват на неговата трапеза; тия ядат отделно и ядат ръжен хляб и сухо бито сирене, из което маслото или хранителните частици са били извадени още тогава, преди то да захване да се нарича сирене.“
Разказвачът не пропуска да коментира и факта на отрязването на опашката: „Но тука се появява един философически вопрос: когато хаджи Генчо е обичал своя котурак, то защо му е отрязал опашката? Нима той не знае, че всяко едно рязане причинява болест и мъки? – Всичкото това хаджи Генчо не е искал и да знае, защото той обича всичко, щото е извънредно и старовременско, и затова боляло ли е котуракът му, или не, а той му отрязал опашката твърде хладнокръвно!“ 
Краткият преглед на смисъла на думата бундук и на характеристиката на котарака показва, че хаджи Генчо подходящо е избрал името на животното. То е охранено и „прилича повече на прасе, нежели на котка“. А изборът на арабската дума за име на котарака се обяснява с факта, че хаджията „обича всичко, щото е извънредно и старовременско“.

* Заб. Сведението за произхода на думата бундук давам по Mehmet Kanar. Etimolojik Osmanlı Türkçesi Sözlüğü. İstanbul, 2017, p. 152.

Иво БРАТАНОВ