Нарастващият недостиг на работна ръка, особено на квалифицирана работна ръка, увеличава необходимостта от по-тесни връзки между образованието и бизнеса и по-големи инвестиции в умения, съобразени с нуждите на пазара на труда, предаде хърватската агенция ХИНА, цитирайки проучване на Хърватската търговска камара (ХТК).
Констатациите бяха представени на четвъртата конференция EDUkarijera.
Ягода Дивич от ХТК каза, че 76% от работодателите търсят работници, а 65% се сблъскват с недостиг на подходящи кандидати. „Вече не говорим само за недостиг на работна ръка, а за недостиг на умения, необходими на пазара. Ето защо е изключително важно да се укрепят връзките между образователната система и бизнеса и да се съсредоточим върху развитието на бъдещи умения.“
Проучването показва, че най-голямо е търсенето на работници в производството, търговията на едро и дребно, администрацията, както и логистиката и складирането.
Работодателите казват, че най-трудно намират работници с професионална квалификация, както и високообразован и нискоквалифициран персонал. Според проучването 72% от работодателите осигуряват вътрешно обучение, докато 13% изобщо не инвестират в развитие на умения, което допълнително усложнява настройването на пазара на труда.
Чуждестранната работна сила се превръща във все по-важна част от местната работна сила, показва проучването. В момента 29% от работодателите в Хърватия наемат работници от трети страни, а 8% планират да го направят в бъдеще. Повечето са професионално обучени (72%), като 24% от работодателите наемат и високообразовани чуждестранни работници. Работодателите заявяват, че изучаването на хърватски език е ключът към успешната интеграция.
През последните пет години 41% от хърватите са сменяли работата си поне веднъж, най-често поради неудовлетвореност от заплащането, лоши отношения на работното място, прекомерно натоварване и ограничено кариерно развитие. Жените по-често посочват лошите отношения на работното място, докато мъжете по-често посочват финансовите условия.
Също така 43% от хърватите заявяват, че недостатъчното заплащане е основната пречка за намирането на работа.
Проучването установява очевидни различия и в възприятията за привлекателен работодател. Анкетираните работници дават приоритет на сигурността на работното място, доброто заплащане, бонусите и баланса между работа и личен живот, докато работодателите изтъкват работата в екип, възможностите за обучение и сигурността на работното място като основни свои силни страни.
Според данните от проучването само 14% от работодателите в Хърватия използват активно изкуствен интелект, а 71% планират да го внедрят в бъдеще.
Панелна дискусия на конференцията заключи, че основното предизвикателство не е самата технология, а развиването на компетенции на служителите, за да се даде възможност за ефективното ѝ използване.
Давор Анилчич от CroAI каза, че специфичните за компанията знания са най-голямото предимство на фирмата. „Технологията на изкуствения интелект днес ни позволява да събираме, създаваме, организираме и търсим тези знания по нов, по-ефективен начин. По този начин създаваме нова стойност и подобряваме ефективността на процесите и обучението в компаниите“, каза той, добавяйки, че във времена на бързи технологични промени екипите и организациите трябва да бъдат динамични, бързи и адаптивни.
Томислав Шмуц от Института „Руджер Бошкович“ каза, че приложението на изкуствен интелект в здравеопазването не е бързо или безкритично приемане на нови технологии, а изисква изграждане на солидни основи. „Ефективното внедряване трябва да бъде съобразено с подобряването на преживяванията и резултатите на пациентите, подобряването на общественото здраве и намаляването на системните разходи“, каза той.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)