Европейската централна банка (ЕЦБ) запази без промяна трите си основни лихвени процента и остава ангажирана с връщането на инфлацията към целта от 2 на сто, заяви днес президентът на институцията Кристин Лагард на пресконференцията след края на двудневното заседание на банката. 
Като цяло Лагард подчерта способността на регулатора да действа при необходимост и заяви готовност за намеса при влошаване на ситуацията. В същото време тя не направи никакви индикации за предстоящо повишаване на лихвените проценти, като дори избегна традиционно използвания в подобни ситуации израз „бдителност“. Лагард посочи, че ЕЦБ е по-добре подготвена в сравнение с периода след 2022 г., като акцентът вече е върху различните сценарии за развитие, които институцията анализира в детайли.
„Ние сме решени да гарантираме, че инфлацията ще се стабилизира на нашата цел от 2 процента в средносрочен план“, подчерта тя.
По думите ѝ войната в Близкия изток рязко е увеличила несигурността и е поставила икономиката на еврозоната пред двойно предизвикателство - по-висока инфлация и по-слаб растеж.
„Войната направи перспективите значително по-несигурни, създавайки рискове за повишение на инфлацията и рискове за забавяне на икономическия растеж“, каза Лагард.
Тя изтъкна, че конфликтът вече оказва пряко въздействие чрез енергийните цени и ще се отрази върху инфлацията в краткосрочен план.
Инфлацията тръгва нагоре
Лагард отбеляза, че инфлацията вече се е ускорявала още преди ескалацията на конфликта.
„Инфлацията се повиши до 1,9 на сто през февруари от 1,7 на сто през януари“, посочи тя и добави, че този процес вероятно ще се ускори.
По думите ѝ натискът върху цените е както заради по-високите цени на петрола и газа, така и от вторични ефекти.
„Ако се запазят, по-високите цени на енергията могат да доведат до по-широко увеличение на инфлацията чрез косвени и вторични ефекти“, предупреди тя.
Въпреки това Лагард подчерта, че средносрочните инфлационни очаквания остават стабилни - на нива от около 2 процента, което според нея е знак за доверие в политиката на ЕЦБ.
По-високи прогнози за инфлацията, по-слаб растеж
Президентът на ЕЦБ обърна внимание на новите прогнози на банката, които включват данни до 11 март - по-късна дата от обичайната заради динамичната ситуация.
„В базовия сценарий се очаква инфлацията да бъде 2,6 процента през 2026 г., 2,0 процента през 2027 г. и 2,1 процента през 2028 г.“, каза тя, като уточни, че ревизията нагоре се дължи основно на енергийните цени.
Същевременно икономическият растеж е преразгледан надолу.
„Експертите очакват растеж от 0,9 процента през 2026 г.“, посочи Лагард, като обясни, че това отразява ефектите от конфликта върху доходите, доверието и пазарите на суровини.
„Добре позиционирани“ в новата среда
В отговор на журналистически въпроси Лагард подчерта, че ЕЦБ влиза в тази криза в по-добра позиция спрямо 2022 г.
„Бих казала, че сме добре позиционирани“, заяви Лагард и допълни, че инфлацията е близо до целта, инфлационните очаквания са стабилни, а лихвените равнища са около неутрални нива.
Тя призна, че уроците от предишния инфлационен шок са повлияли на подхода на централната банка.
„Научихме много, подобрихме моделите си и сме по-внимателни към рисковете“, каза тя.
Фокус върху вторичните ефекти
Лагард подчерта също, че ключовият въпрос сега е дали енергийният шок ще се прехвърли по-широко в икономиката.
„Ще бъдем особено внимателни към индикаторите за търсенето, към заплатите и към всички сигнали за вторични ефекти“, заяви тя.
По думите ѝ именно тези фактори ще определят дали инфлацията ще остане под контрол в средносрочен план.
Сценарии за развитие
Президентът на ЕЦБ разкри, че институцията работи с няколко сценария в зависимост от развитието на конфликта. Тя обясни, че при по-тежък сценарий цените на енергията ще останат високи за по-дълго време, което ще доведе до по-висока инфлация и по-слаб растеж.
„Последиците зависят от продължителността, интензивността и разпространението на шока“, подчерта Лагард.
Де Гиндос: финансовите условия се затягат
Вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос, който също участва в пресконференцията, допълни, че войната вече се отразява осезаемо на финансовите пазари.
Той отбеляза, че се наблюдава затягане на финансовите условия, като пазарните лихви се повишават, а борсовите индекси спадат.
Де Гиндос обърна внимание и на рисковете, свързани с частните кредитни пазари, особено в САЩ.
По думите му основните проблеми са свързани с липсата на прозрачност и потенциално подценен риск, както и с нарастващата взаимосвързаност с банковия сектор.
„Това е нещо, което следим отблизо“, подчерта той.
Без предварителни ангажименти
Лагард завърши публичната си изява пред журналистите с ясното послание, че ЕЦБ ще остане гъвкава.
„Не се ангажираме предварително с конкретна траектория на лихвените проценти“, каза тя и допълни: „Готови сме да коригираме всички наши инструменти, за да гарантираме, че инфлацията се стабилизира устойчиво на нашата цел“.
Според нея в настоящата среда на висока несигурност именно подходът „заседание по заседание“ ще позволи на ЕЦБ да реагира адекватно на бързо променящата се икономическа ситуация.
Пресконференцията днес приключи малко по-рано от обикновено. Лагард се извини за това и обясни, че бърза, тъй като я очакват да пристигне в Брюксел късно следобед.
По-рано днес ЕЦБ запази нивото на основните лихви въпреки войната в Близкия изток и предизвикания от нея ръст на цените на енергоизточници - действие, което беше очаквано от анализаторите. Това стана след двудневно заседание на институцията, в което България участва за втори път като пълноправен член на еврозоната и за първи път с право на глас - в лицето на управителя на Българската народна банка Димитър Радев.  
Реакцията на ЕЦБ към шоковете в цените на енергията е претърпяла съществена еволюция през последните десетилетия, като настоящата ситуация се различава от тази при инфлационния скок през 2022 г., сочи междувременно анализ на „Ай Ен Джи“ (ING), изпратен по електронната поща до редактор на БТА. 
Според Карстен Бржески, глобален ръководител „Макроикономика“ в „Ай Ен Джи“, ЕЦБ постепенно е преминала от незабавни реакции на паричната политика към по-прецизен подход, който отчита вторичните ефекти и прави разграничение между шокове, породени от предлагането и търсенето. По думите му забавената реакция на ЕЦБ през 2022 г. не се дължи толкова на погрешна оценка на енергийния шок, а на подценяване на трансформацията му - от шок в предлагането към шок в търсенето. В настоящия момент се наблюдават както сходства, така и съществени различия спрямо тогавашната ситуация. Поскъпването на енергията е по-умерено в сравнение с 2022 г., когато Европа беше принудена да се откаже от ключов доставчик - Русия. В момента натискът върху цените е свързан основно с транспортни затруднения, включително рискове около Ормузкия проток. Анализът предупреждава, че при продължителни нарушения в транспорта те могат да се пренесат и върху производството.