Началото на проект за изграждането на първото трансгранично квантово-комуникационно трасе между България и Румъния се постави на официална церемония в зала „Макс Планк" на Института по роботика при БАН (ИР - БАН) в присъствието на членове на служебния кабинет, представителството на ЕК в България, учени, изследователи и дипломати. 
Новото трасе ще свърже София и Букурещ и ще се превърне в ключов елемент от бъдещата европейска квантово-комуникационна инфраструктура. То е част от по-широката европейска инициатива за изграждане на сигурна комуникационна среда за държавните институции, научните организации и стратегическите инфраструктури в Европейския съюз.
Цел на проекта е да осигури защита на критичните данни, информация и инфраструктура, които могат да бъдат обект на квантови и друг вид кибер заплахи.
Квантово-комуникационната свързаност на София с Букурещ е и предпоставка за разгръщане впоследствие на квантово базирани услуги, подкрепяйки и двете съседни държави в тяхната цифрова трансформация и стратегии за киберсигурност. 
Трансграничният проект на България и Румъния допринася и за усилията за изграждане на общоевропейска квантово-комуникационна инфраструктура, чрез полагането на основите за безпроблемна интеграция на наземните квантово комуникационни системи с космически технологии и решения. Освен това е и в основата на Мрежата на ЕС за класифицирана информация. 
Бюджетът на проекта е от 9,976 млн. евро. Половината от сумата на инвестицията се осигурява по линия на Механизма за свързване на Европа (Connecting Europe Facility). Другите 50 процента са ангажимент на партниращите си държави България и Румъния, като България е водеща страна по проекта, на чиято територия трасето ще бъде с дължина от 600 километра (София – Русе), а Румъния ще трябва да осигури средства за изграждането на отсечка с дължина от около 100 километра (Букурещ – Гюргево). Свързването на София с Букурещ ще даде възможност за наземна квантова свързаност на българската столица със Централна Европа и по-конкретно с Будапеща и Австрия, през наличната вече връзка на националната квантова инфраструктура на Румъния с двете централноевропейски държави.
Участниците в проекта от българска страна са: „Ентърпрайз Комюникейшънс Груп“ (Enterprise Communications Group) – координатор; ИР – БАН – партньор; „Корект Консалтинг Груп“ (Correct Consulting Group) – партньор. От страна на Румъния в консорциума участват като партньори „Ромейниън едюкешънъл енд рисърч нетуърк“ (Romanian educational and research network) и Политехническия университет в Букурещ. Работата по проекта е предвидено да продължи 42 месеца. 
Освен свръзката с Централна Европа друга цел на квантовия коридор на България с Румъния е да формира и мащабна квантово-комуникационна мрежа, обединяваща националните квантови мрежи на Гърция, България, Кипър, Румъния и Нидерландия. Реализирането на инициативата ще доведе до изграждането на най-дългата стратегическа сухопътна квантово-комуникационна мрежа в Европа, която ще свърже Югоизточна с Централна и Западна Европа. Паралелно с наземната инфраструктура се работи и по разполагането на оптично-земни станции, които би следвало да общуват със сателит. Неговото изстрелване в орбита от Европейската космическа агенция е заложено да стане през 2027 година.   
Работата по тази мащабна свързаност е в ход, като от страна на Гърция има вече изграден коридор между Атина и Солун, а в България е налично трасето между София и Кулата. Предстои работата по свръзката на Солун с Промахон, а България следва да осигури интерконектора Кулата с Промахон. 
Очаква се, че работата по наземната квантово-комуникационна свързаност да  утвърди България като ключов регионален хъб в европейската архитектура на квантовите комуникации.
Въпреки това изпълнението на проектите, ангажимент на българската държава, се сблъскват с проблеми при осигуряването на национално съфинансиране. 
Така например по линия на свързаността на България с Гърция (трасето София – Кулата), с общ бюджет от 10 млн. евро, осигурените средства по програма „Цифрова Европа“ са 5 млн. евро, а през националния бюджет са предоставени на този етап 1 млн. евро. 
„Още правителството на Димитър Главчев обеща тези средства, но така и не намери време. Много разчитаме на сегашното правителство да осигури целево останалите 4 млн. евро,“ каза Лъчезар Георгиев, национален координатор на страната ни за изграждане на кваното-комуникационна инфраструктура, в разговор с журналисти по време на събитието. Лъчезар Георгиев предупреди, че заради просрочието България има опасност да не изпълни проекта с Гърция за трансграничния интерконектор, включващ и отсечката от Кулата до Промахон. 
Лъчезар Георгиев посочи още, че подобно на споменатия вече проект за свързаност на България с Гърция, инициативата има проблеми с осигуряването на необходимото национално съфинансиране от 5 млн. евро. Според него няма заделени средства за проекта в приетия окончателно удължителен национален бюджет от Народното събрание, но изрази надежда, че средствата ще бъдат осигурени в редовния бюджет на страната, когато той бъде изготвен и одобрен. 
По думите на Георгиев Министерството на иновациите и растежа (МИР) би трябвало да бъде водещата държавна институция при изпълнението на проекта.  За сравнение той добави, че в Гърция са налице три министерства, които осигуряват целево финансиране, така че работата по изграждането на необходимата квантова инфраструктура в страната да не бъде възпрепятствана.
„В контекста на текущото геополитическо и технологично развитие и предизвикателства тази инициатива (за квантово-комуникационна свързаност на София с Букурещ, бел. авт.) придобива още по-голяма значимост, тъй като устойчивостта на нашата критична инфраструктура се превръща в ключов елемент за гарантиране на нашето бъдеще,“ заяви Борислав Банков, заместник-министър на иновациите и растежа. „С изпълнението на проекта България и Румъния ще направят стратегически значима стъпка към квантово по-сигурна Европа“. 
В изявлението си той подчерта, че днешната среща е само началото на нова фаза и естествено продължение на положените в миналото усилия, визирайки проекта за квантово трасе на България с Гърция, затвърдил, по думите му,  позициите на България като активен и допринасящ участник в развитието на европейско квантово пространство. 
Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на ЕК в България, поздрави на свой ред българо-румънския консорциум с началото на определения от нея като амбициозен проект. 
„Механизмът за свързване на Европа разполага със своята цифрова сила, който подкрепя изграждането на трансгранични връзки за европейската квантово-комуникационна инфраструктура,“ подчерта тя. „Това, което правим, е да насърчим изграждането на надеждна и устойчива свръзка в ЕС“. 
 В обращението си тя обърна внимание и на водещи европейски принципи да гради отношения с доверени и надеждни партньори.
„Тези принципи се прилагат към сфери като търговски сделки, критични суровини, отбрана, енергетика и разбира се при стратегическите технологии,“ продължи Йорданка Чобанова. „Целта е ние, като европейци, да бъдем по-устойчиви, по-суверенни и по-силни“. 
Квантовите технологии, според нея, са на път да се превърнат в съставен елемент на бъдещата архитектура на Европа за защита на чувствителни данни и на критичната комуникационна инфраструктура, така че ЕС да постигне цифров суверенитет, като тук тя спомена предлагания от ЕК Регламент за цифрова мрежова свързаност, в контекста на когото България и Румъния се позиционират със своя проект като ключов хъб в европейските квантови способности.