Когато сами изследвате своите публики, създавате една изненадващо позитивна връзка с тези хора, каза Василка Шишкова, експерт по изследване на публики, на представянето на изданието „Диалогът с публиките. Наръчник за оценка на въздействието върху публиките“ в Общинския културен институт (ОКИ) „Красно село“. Василка Шишкова и д-р Ивелина Кючукова, директор на ОКИ „Красно село“, са автори на наръчника.
Наръчникът е разработен в резултат на провеждането на изследване на публиките в ОКИ „Красно село“. В него са съчетани количествени и качествени методи – анкети, фокус групи, дълбочинни интервюта и наблюдения – които дават възможност за систематично проследяване на интересите, потребностите и нагласите на различните публики, се казва в съобщението.
„Много е трудно да разкажем на нашите публики какво правим“, каза д-р Ивелина Кючукова, директор на ОКИ „Красно село“.
„Добре е да обърнем тази връзка и да попитаме публиката какво иска тя“, допълни тя.
Според нея няма предвидимост към публиките, тъй като те очакват повече изненади, но същевременно не искат да рискуват. Тя обясни, че за целта на изследването екипът е извикал публиките и ги е попитал какво искат да се случва в института и как преживяват неговите събития.
„В момента нагласите на публиките са да съпреживяват, да се идентифицират и да откриват себе си на събития“, каза Кючукова.
По нейните думи задачата на културните институти е да създават естетически вкус и да образоват публиките.
Тя обясни, че проектът е реализиран благодарение на екипа на ОКИ „Красно село“, които са работили доброволно.
Василка Шишкова, ръководител на проучването, обясни, че екипът на ОКИ „Красно село“ е стеснил фокуса на тяхното проучване до младите хора. Мотивите за провеждането на проучването са били да превърнат тази демографска група в редовни посетители и в активни участници в културната дейност на института.
Шишкова уточни, че първата и най-важна задача при изследването на публиката е дизайнът на проучването, на което са посветени първите две глави на наръчника. След това трябва да се огледат инструментите, с които институтът разполага за извършването на обратната връзка.
Ръководителят трябва да определи кога ще се прави проучването, да отдели време за анализ на данните и да прецени как да се разкажат историите, които тези данни очертават. По думи на Шишкова начинът, по който институтът трябва да предаде резултатите на публиките, които се интересуват от тях, и начинът, по който резултатите ще бъдат представени на финансовите институции, се различават.
Според Шишкова при правенето на проучването екипът трябва да си зададе основен въпрос и да подбере основна фокусна група, за да може да се направи дизайнът на проучването.
„Това, което е много специфично при изследването на публиките, особено когато сами изследвате своите публики, е, че създавате една изненадващо позитивна връзка с тези хора“, каза Шишкова.
„Това за сериозните социолози е проблем“, уточни тя, добавяйки, че това внася шум в данните и ги изкривява. Въпреки това според нея за културните институти това е бонус, защото позволява привличането на публиките в тяхната културна дейност.
Според нея исканията на публиките невинаги отговарят на очакванията на институциите. Тя разказа за случай, при който екипът е работил с фокусна група от ученици. Групата се е състояла основно от момичета „с тениски на „Металика“, с розови коси, с тежък грим“, които са казали на екипа, че биха искали в института да има курс за плетене на една кука, което според Шишкова е изненадващо.
Шишкова обобщи мнението на групата: „Бихме искали да имаме някакво пространство, където да можем да се съберем, да разучаваме неща, да има от време на време някой, който да ни показва как се прави. Просто искаме някой път да опитаме нещо“.
Жена на 74 години е разказала на екипа, че не изпитва интерес към събития, насочени към хора над 65-годишна възраст.
„Честно да ви кажа, бих искала да има нещо като библиотека – не където да си взимам книги, а където да мога да дойда, да почета и да срещна някого, с когото да си поговоря за това, което чета“, цитира Шишкова.
„Когато изследваме публиките, трябва да опознаем реалните личности зад тях, а не да работим с едни шаблони, защото културата не е рекламна дейност“, каза Шишкова. „Културата е диалог между организациите и публиките, между артистите и публиките“, допълни тя.
Според нея изследванията, които действително подпомагат културните институти, не могат да бъдат направени от по-големите институции.
„Детайлът може да дойде именно от тези гранични, намиращи се между проучване и застъпничество, между обратна връзка и просто изслушване, разговори. Това може да дойде само от организациите на място“, каза Шишкова.
„Ако работим заедно, можем да стигнем до по-трудни, но по-дълбоки решения за културата и културната дейност“, каза в заключение Шишкова.