Умението да живеем в симбиоза едни с други и със средата ни става все по-изчезващо. Това каза директорът на Държавния куклен театър (ДКТ) – Пловдив Петър Влайков на пресконференция днес по повод предстоящата премиера на спектакъла „Изчезналото кралство“. Премиерният спектакъл ще се състои на 20 март в ДКТ – Пловдив. Той е съвместна продукция на театъра с местния Регионален природонаучен музей и Общинското предприятие „Зоологическа градина – Пловдив“.
„Изчезналото кралство“ е образователен спектакъл за деца и техните родители, посветен на опазването на природата и застрашените животински видове в България. Любопитният млад изследовател Ники попада в загадъчно място, където среща последните представители на редки животни – могъщия Зубър, гордата Дропла и пъргавата Видра. Но над кралството надвисва опасност: Всемогъщият Смракус иска да унищожи природата, за да построи фабрики и замъци. Заедно с новите си приятели Ники трябва да открие силата на знанието, приятелството и отговорността към света, за да спаси едно кралство – а с него и цялата Земя, и да напомни на всички колко важно е да пазим природата, разказват от екипа на театъра.
По думите на директора неговото участие се състои само в това да предостави условия за създаването на този спектакъл. В театъра гледат на новия проект като на „нещо, което да донесе повече разбиране, емпатия, толерантност на публиката и усещане за това, колко е значимо често пренебрегваното отношение към естественото във всичките му смисли“. Петър Влайков посочи, че отношението към природата и това да ценим себе си, като част от средата, в която живеем, са изчезващи ценности.
Той подчерта, че за първи път по подобен начин се обединяват регионален, общински и държавен културен институт в Пловдив с една обща идея. „Надяваме се, че тя ще достигне до публиката и до децата. А свръхзадачата е някой ден наистина с това нещо, с което мъничко се надяваме да сме допринесли, да видим и тези зубри отново да тичат свободно из Родопите“, каза още директорът на ДКТ-Пловдив.
Режисьорът Ева Кьосовска отбеляза, че за тях е голяма чест, че това, което правят, обичат и тяхната професия може да бъде инструмент за показване на идеи, на смисъл и на ценности. „Понеже работим с малки зрители, смятаме, че изкуството може да въздейства и още от мъничък малкият човек да се научи да цени и да знае важните неща“, посочи тя.
„Животните могат да говорят, да общуват, имат чувства, защото така малкият зрител започва да вярва на тях, започва да се свързва с тях и всичко, което те правят за него, става пример за подражание. И се надяваме нашите общи идеи да се прочитат добре от зрителя, да се приемат добре и да останат някъде в подсъзнанието на малкия човек, който като стане голям, ще се сети за опазването на света, в който живеем, и за това, че всъщност от нас - хората, зависи в какъв свят искаме да живеем“, обясни идеята на спектакъла Кьосовска.
„Това, което ние се опитаме да направим, е да ви накараме да си зададете въпроси. Въпроси, на които след това ще си потърсите евентуално отговорите от други източници или от нас самите - хората, които са носители на такава информация. Много важно в този живот, поне според мен и нашите партньори, е да накараме хората да придобият отношение“, каза директорът на Общинското предприятие „Зоологическа градина – Пловдив“ Венцеслав Петков, по чиято идея е представлението.
В дейностите са включени и младежи с интелектуални затруднения от социално предприятие в Пловдив. Те ще изработят сувенири и ще ги подаряват на посетителите след представленията.
На пресконференцията в ДКТ – Пловдив присъстваха и актьорите Евдокия Енчева, Наталия Василева, Константин Лунгов и Андрей Иванов, които представиха пред медиите кратък откъс от спектакъла. Сценографията и куклите за спектакъла са на Крум Крумов, а музиката на Пламен Мирчев – Мирона.
Не случайно премиерата на куклено-театралната постановка е планирана за 20-ти март - в навечерието на Международния ден на кукления театър и във връзка с международната екологична инициатива „Часът на Земята“, която се отбелязва от 20 ч. на следващия ден.
Спектакълът е част от дейността „Животински истории за климатичните промени“ по проект  „Отново заедно“, финансиран от Европейския съюз чрез Механизма за възстановяване и устойчивост NextGenerationEU по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, администриран от Национален фонд „Култура“.