Пет формации ще бъдат част от следващия парламент според проучване за електоралните нагласи на агенция "Маркет линкс".
Проучването е национално количествено. Финансирано и реализирано е съвместно от БТВ и "Маркет линкс". Обем на извадката: 1006 лица над 18 г. в страната. Проведено е между 7 и 15 март 2026 г. Методът на регистрация е пряко-лично интервю и онлайн анкета.
Парламентът вероятно ще бъде с пет формации, като "БСП-Обединена левица" и "Морал, единство, чест" (МЕЧ) са най-близо до бариерата (4%), като все още са сред най-силно засегнатите от появата на "Прогресивна България", посочват от "Маркет линкс".
От гласовете на решилите да гласуват "Прогресивна България" получава 21,1%, ГЕРБ-СДС - 18,6%, "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) - 12%, "Движение за права и свободи" (ДПС) - 7,2%, а "Възраждане" - 4,9%. 
Под чертата от 4% остават "БСП – Обединена левица" - 3%, "Морал, единство, чест" - 2,8%, "Величие" - 2,7%, "Алианс за права и свободи" (АПС) - 1,3%, "Синя България" - 1,2%, "Сияние" - 1%, "Има такъв народ" (ИТН)- 0,2%.
Около 19% от заявилите, че ще гласуват все още не са решили за кого. 
Нагласите за участие в предстоящите парламентарни избори за 52-ро Народно събрание остават устойчиви от началото на годината и преди старта на кампанията. Въпреки отсъстващите ярки политически противопоставяния през последните месеци, отново е налице възможност броят наизбирателите на 19 април да достигне до около 3 млн., което не се е случвало от април 2021 г., казват също от "Маркет линкс".
Служебният кабинет започва работата си с умерено ниво на доверие, съизмеримо със старта на предходния кабинет. Това се потвърждава и от обществената оценка на някои от първите негови действия и реакции при кризи. Наративът, че осигуряването на честни избори и борбата с купуването на гласове налага и сериозни административни рокади на областно ниво е донякъде успешен, като разпределението на отговорите ясно илюстрира разделението в обществото ни за пътя, по който трябва да върви страната. Правителството получава значително по-добри оценки за кризисните си действия с извеждането на българските граждани от засегнатите от войната в Иран страни, обясняват от социологическата агенция.
Единствените двама политици с положително нетно доверие (разликата между доверието и недоверието - бел.ред.) са президентът Илияна Йотова (21%) и лидерът на "Прогресивна България" президентът в периода 2017 - 2026 г. Румен Радев (20%). Служебният премиер Андрей Гюров е с нетно доверие (- 16%), Божидар Божанов (- 45%), Ивайло Мирчев (- 46%), Костадин Костадинов (- 49%), Радостин Василев (- 54%), Асен Валисев (- 55%), Ивелин Михайлов (- 56%), Бойко Борисов (- 61%), Атанас Атанасов (- 67%), Слави Трифонов (- 77%), Делян Пеевски (- 79%), Ахмед Доган (- 85%).
Неудовлетворението от посоката на развитие на държавата продължава да бъде на критично ниски нива, отразяващи както вътрешната политическа нестабилност, така и от геополитическото напрежение. Тези фактори допълнително подклаждат и свързаните с потенциално висока инфлация опасения, посочват от агенцията.
По-късно днес Централната избирателна комисия (ЦИК) ще изтегли номерата в бюлетината за гласуване за изборите на 19 април.