Балет „Арабеск“ представя премиерния спектакъл „Crossroads / Кръстопътища“, който събира в една вечер три различни хореографски свята – на Пабло Джиролами, Фийби Джуит и Антония Докева. Програмата включва две нови произведения – Don’t Worry Baby на Джуит и Magpie Dorée на Джиролами. Музиката към тях е специално създадена от младата българска композиторка Мартина Стефанова.
Това е и първата премиера в концепцията на новия артистичен директор на трупата – Ангелина Гаврилова, която казва пред БТА, че поема ръководството на трупата с амбицията да продължи традицията на компанията, но и да отвори нови хоризонти. Още в момента, когато приема предложението да оглави „Арабеск“, тя започва да мисли как може да продължи пътя, зададен от нейната предшественичка Боряна Сечанова, но и да намери нова енергия: „Исках да продължим посоката, която „Арабеск“ следва вече 25 години, но и да внесем нещо ново – един свеж полъх, една по-новаторска линия“.
Именно затова кани двама млади европейски хореографи, чиито кариери в момента са във възход. С Джиролами Гаврилова се познава от няколко години, докато с Джуит се среща за първи път, след като открива работата ѝ онлайн и решава да я покани почти интуитивно. „Те са изключително млади и смели творци. Смятам, че това е много необходимо за „Арабеск“, особено преди предстоящия 60-годишен юбилей на трупата“, подчертава Гаврилова.
СРЕЩА СЪС СВЕТОВНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ
Според Гаврилова за съвременната танцова компания е важно не само да развива собствен почерк, но и да бъде в диалог с международните тенденции: „Трябва да създаваме собствена ниша, но и да сме абсолютно адекватни на това какво се случва в съвременния танц – какви са посоките и теченията“.
По думите ѝ новият хореографски език на Джуит и Джиролами е част от тези тенденции: „При тях фокусът се измества от големите, експресивни движения към по-фина, вътрешна работа на тялото – към детайлите, към микродвиженията, към почти микроскопичната мускулатура. При Пабло се работи на почти микроклетъчно ниво – с вътрешна експресия и колапс на мускулатурата. Обръща се огромно внимание на ръцете и на главата“.
Обяснява, че общото между двамата хореографи е и изключително бързото темпо на танца и прецизното следване на музикалната партитура – ритъм, който постепенно натрупва енергия и я пренася към публиката.
ТРИ РАЗЛИЧНИ СВЯТА НА ЕДНА СЦЕНА
Името Crossroads / Кръстопътища не е случайно. То обозначава срещата между различни творчески естетики, разказва Ангелина Гаврилова.
Към двете премиерни произведения се добавя и „Герман“, хореография на Антония Докева, която вече повече от две десетилетия е част от репертоара на „Арабеск“. Творбата се основава на български и балкански фолклор, и пресъздава ритуала за предизвикване на дъжд. „По някакъв начин, трите пиеси се срещат в ритуалността, ритмичността и вътрешната сила“, смята Гаврилова.
Така според нея спектакълът се превръща в диалог между три естетики, които се допълват и контрастират – съвременен европейски танц, експериментален хореографски език и фолклорна ритуалност.
ТАНЦЬОРИТЕ КАТО СЪАВТОРИ НА ПРОЦЕСА
Подготовката за премиерата е изключително интензивна за танцьорите на „Арабеск“, разказват от трупата: „Те трябва не само да усвоят нови физически техники и идеи, защото двете представления са изключително сложни чисто технически, но и да се адаптират към различен начин на мислене за движението“.
„Искам танцьорите ни да бъдат още по-мобилни, още по-променящи се и още по-близо до най-новите тенденции в съвременното изкуство“, допълва Гаврилова.
Посочва, че към трупата тази година се присъединяват и трима млади изпълнители – Богдан Хараламбов, Тея Димитрова и Йоанна Лашкова, които носят нова енергия и потенциал.
ФИЙБИ ДЖУИТ: ТАНЦ ЗА ТРЕВОГИТЕ НА СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО 
„Don’t Worry Baby разглежда социалните промени, които технологиите предизвикват в обществото. Пиесата е за нас, хората – за нашите страхове, тревоги, надежди и мечти“, казва Фийби Джуит.
За нея работата с „Арабеск“ е среща с разнообразна и опитна трупа, в която танцьорите носят не само професионален опит, но и лична история.
Най-голямото предизвикателство според Джуит е изграждането на доверие между хореографа и танцьорите – процес, без който не може да се стигне до истинската дълбочина на творческата работа.
ПАБЛО ДЖИРОЛАМИ: ВЪОБРАЖАЕМИ СЪЩЕСТВА И СВОБОДА
Пабло Джиролами, в своята хореография на Magpie Dorée създава фантастичен свят, населен от странни, почти митични същества. „Това е история за освобождение и за чувството на лека отхвърленост от обществото“, казва той. Танцьорите създават общност от въображаеми създания, които се опитват да си върнат своето място и предназначение.
Джиролами вярва, че зрителят трябва да бъде активен участник в преживяването: „Вярвам в свободата на интерпретацията от страна на публиката. Затова искам да поканя хората в публиката активно да интерпретират, да бъдат активни членове, а не просто да се „хранят“ по пасивен начин. Да внесат в нея своя живот, своя опит, може би, миналото си или може би въображението си за бъдещето“.
„Искам публиката да интерпретира свободно – да внесе в спектакъла своя живот, своя опит и своето въображение“, казва още хореографът.
КРЪСТОПЪТ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ТРУПАТА
Срещата между различни поколения, стилове и култури превръща Crossroads / Кръстопътища в символичен момент за „Арабеск“, коментират от балета: „Това е спектакъл, който не просто представя нови хореографии, а отваря диалог между традицията и бъдещето, между българската танцова сцена и международния контекст“.
„Как ще се срещнат тези три свята на сцената – предстои да види публиката. Но едно е сигурно: на този кръстопът разговорът тепърва започва“, допълват от артистичния екип.
„Мисля, че танцьорите притежават технически, артистичен капацитет, който е неописуем. Така че е трогателно само да ги видиш“, обобщава Пабло Джиролами.

Автор – Даниел ДимитровОператор – Борислав БориславовМонтаж – Валя Ковачева