По-коварна е любовта, авариите са предвидими. Особено, когато човек има житейски опит, и умножено по 11 души, колкото е актьорският състав, и всеки дава примери от своя живот. Думите по повод премиерата на „Любов и други аварии“ в театър „София“ са на Ованес Торосян.
Той е режисьор и изпълнител на една от ролите в представлението по текста на Александра Славова и Любомира Видева, награден в конкурс за съвременна българска пиеса. Авторките разказват историята на Вяра – млада жена, която след дълга и болезнена връзка губи доверието си в любовта. Разочарована от компромисите и изтощена от емоционални разочарования, тя се впуска в хаотичния свят на съвременния дейтинг – приложения, случайни срещи и повърхностни разговори, които вместо близост ѝ носят още по-голяма празнота...
ЛЮБОВТА В СБЛЪСЪК
По отношение на любовта – това е тема, която позволява спор, казва Ованес Торосян: „Особено, когато текстът е написан от жени, а режисьорът е мъж. Когато главният персонаж е момиче, а в екипа е и Петя Стилянова, която има свой богат житейски, женски опит“.
„Има някакъв сблъсък по отношение на определението на това какво всъщност е любов. Докъде е някаква индивидуална акция, докъде е общото понятие. И ако сме имали някакви търсения, то е било по отношение на тази въпросна любов. Как изглежда тя? Дали бихме могли да я разпознаем отдалеч? Колко ни коства да я съхраним? И дали бихме позволили да открехнем вратата на нашата любов към една друга и да ги срещаме тези две понятия?“, допълва режисьорът.
НОВИНА ЛИ Е ПРЕМИЕРАТА НА НОВА БЪЛГАРСКА СЪВРЕМЕННА ПИЕСА?
„За мен е изключително важно да има такива премиери. Защото вярвам в драматургията като средство за развитие на културата“, казва още пред БТА Торосян.
По думите му е изключително важно да има драматургия и драматурзи: „Виждайки историята на българския театър, тя винаги се е движила напред, когато са се появявали добри драматурзи. Те са давали някакъв мотор на реално практикуващите театралното изкуство хора – актьори, режисьори...“.
„За разлика от представленията, които са написани от някой, някъде, по някакъв повод, в някаква друга действителност, този текст е създаден от млади авторки, които живеят в тази страна. Имат пряк досег до хората – тези хора, които после ще дойдат и в салона“, коментира Ованес Торосян.
ДРАМАТУРГИЯ ЗА ЖИВИЯ ТЕАТЪР
„Тази драматургия е изградена на базата на лични срещи. Всички персонажи имат своите прототипи. Разбира се, ние в определен момент се откъснахме от тези прототипи, защото самият творчески състав не познава конкретните хора. Но това пък проработи за драматургията, защото тези персонажи са живи хора. Аз обичам живия театър“, коментира режисьорът.
Според него, ако пиесата не е направена от български драматург, много по-трудно се намират общите допирателни: „И се налага чрез други режисьорски средства да направя тази спойка между зрителя и драматургичния материал. Докато тук текстът стоеше като някаква основа“.
Когато започнахме да анализираме персонажите и ситуациите, изскочиха някакви въпросителни, разказва Ованес Торосян: „Ако в дадена ремарка пише, че героят влиза и излиза, когато дойде актьорът и извърви тези няколко крачки в конкретното пространство, това отнема определено време. Ако това време се повтаря няколко пъти и се натрупва, изведнъж става негледаемо. Защото сценичното време, в което се разказва действието, трябва да бъде в определен ритъм, в динамика. Така че, ако е имало промени, по-скоро са били в такава посока. В крайна сметка, и самите авторки не са от тази страна на процеса, те не са актриси, които пишат за театър, нито се занимават с режисура. Самото пространство вече изисква други правила“.
„ТЯСНО“ ЛИ Е КАМЕРНОТО ПРОСТРАНСТВО ЗА СБЛЪСЪК НА 11 АКТЬОРИ И НЯКОЛКО ПОКОЛЕНИЯ 
„Не, напротив. Тази конфигурация е много подходяща, защото ние играем като в някакво менгеме. И от тази страна има зрители, и отсреща има зрители, и ние сме по средата“, казва Ованес Торосян.
„С нашата сценографка Мера Денева уточнявахме, фиксирахме, разглеждахме, как би могла да бъде разказана тази история. Решихме, в крайна сметка, да бъде в тази конфигурация, за да може още повече да стесним пространството – зрителите да ни дишат във врата. Те да могат през нас да виждат реакциите в другата трибуна на това, което се случва. И става много интересно. Получава се малко като с облаците – когато се съберат облаците, има светкавици“, допълва режисьорът. 
Посочва, че има и нарочно търсена интеракция с публиката, и този елемент не е нов за него: „С театър „Реплика“ преди повече от десет години сме правили такъв тип представления. Само че тогава те бяха като някаква нова форма. Театърът трябва да върви в такава посока – да имаш усещането, че това е тук, сега, за вас“.
В „Любов и други аварии“ има интеракция, но тя не е самоцелна, допълва Ованес Торосян: „Това е нужда тази история да прелее невидимата черта между зрител и актьор, и да попита директно зрителя, седящ на трето място, първи ред, какво мисли по въпроса“.
В „Любов и други аварии“ участват още Ангела Канева, Владимир Солаков, Гринго-Богдан Григоров, Даниел Кукушев, Димитър Стойнов, Николай Димитров, Пламен Манасиев, Юлиян Малинов и Юлиян Рачков, акомпанирани на живо от Елена Дечева. Мултимедията е на Димитър Сарджев.

Автор – Даниел ДимитровОператори – Красимир МихайловМонтаж – Валя Ковачева