Затварянето на Ормузкия проток в хода на продължаващата война на САЩ и Израел срещу Иран предизвика най-голямото прекъсване на доставките за световните петролни пазари в историята, като се очаква доставяните количества да намалеят с около 8 милиона барела дневно през март или с около 8 на сто. Това обяви по-рано през седмицата Международната агенция по енергията (МАЕ), което принуди организацията и страните й членки да освободят рекордните 400 милиона барела от стратегическите си резерви - най-голямото количество в историята, за да стабилизират цените и компенсират загубите от доставките от Близкия изток, пише Ройтерс.
По този повод информационната агенция припомня някои от най-значимите предишни прекъсвания на петролните доставки в историята до момента.
Арабското ембарго върху петрола от 1973–1974 г.
Ембаргото е предизвикано от избухването на четвъртата Арабско-израелска война (известна още като войната Йом Кипур по името на израелския религиозен празник), започнала на 6 октомври 1973 г., когато Египет и Сирия предприемат координирани атаки срещу Израел. Арабските производители, действащи чрез Организацията на арабските страни износителки на петрол (OAPEC), първоначално налагат 5 на сто намаление на производството, последвано от допълнителни 5 на сто месечно. Целта е да се упражни натиск върху западните страни да принудят Израел да се изтегли от териториите, окупирани след Шестдневната война от 1967 година.
Разсекретени документи на Съвета за национална сигурност (NSC) на САЩ, подготвени за президента Ричард Никсън, съдържат оценки, че ембаргото би довело до дефицит от 2–3 милиона барела дневно за САЩ, а общият недостиг за страните под ембаргото достига около 4,5 милиона барела на ден. Организацията на арабските страни износителки на петрол обявява ембаргото на 17 октомври 1973 г., като срещу САЩ то остава в сила до март 1974 г., според архиви на американското правителство.
В резултат на това цените на суровия петрол се увеличават почти четири пъти – от около 2,90 долара за барел преди ембаргото до 11,65 долара през януари 1974 година. Американското правителство изготвя планове за дажби на гориво, нарежда на индустрията да премине от петрол на въглища, стимулира увеличаване на вътрешното производство и въвежда спешно енергийно законодателство. Кризата също така води до създаването на МАЕ през 1974 г., като задачата на отганзиацията е да координира реакциите при прекъсвания на доставките.
Ислямската революция в Иран от 1978–1979 г.
Политическите сътресения в Иран довеждат до падането на правителството на шах Мохамед Реза Пахлави и възхода на аятолах Хомейни. До януари 1979 г. производството на ирански петрол се свива рязко с 4,8 милиона барела дневно, което се равнява тогава на около 7 на сто от световното предлагане. Цените на петрола започват бързо да се покачват от средата на 1979 г. и се увеличават повече от два пъти между април 1979 г. и април 1980 г., тласкани от опасения от по-нататъшни прекъсвания, спекулативно натрупване на запаси и силно глобално търсене.
Кризата допринася за нарастване на инфлацията в САЩ. През август 1979 г. Пол Волкър е назначен за президент на Управлението за федерален резерв (УФР), вследствие на което централната банка предприема „агресивно парично затягане“, за да овладее инфлацията. Тези мерки прекъсват цикъла на стагфлация, но заедно с петролния шок тласкат икономиката на САЩ към тежка рецесия.
Кризата в Персийския залив от 1990–1991 г.
Иракската инвазия в Кувейт и последвалото ембарго на ООН върху иракския и кувейтския петрол премахватоколо 4,3 милиона барела на ден от глобалните пазари. Преди войната Ирак произвежда около 3,1 милиона барела дневно и изнася 2,7 милиона барела, докато Кувейт произвежда 1,8 милиона барела и изнася 1,7 милиона барела. Заедно двете държави са източник на почти една трета от производството и износа на петрол в Персийския залив.
Цените на петрола скачат рязко, като цената на суровия петрол сорт Брент се повишава от около 17 долара на барел през юли 1990 г. до около 36 долара през октомври 1990 г., преди да се стабилизират след края на войната през февруари 1991 г. МАЕ активира своя План за координиран отговор при енергийна криза, като се подготвя да осигури 2,5 милиона барела дневно на пазара в рамките на 15 дни – включително 2 милиона барела от спешни резерви, 400 000 барела чрез ограничаване на търсенето и 100 000 барела чрез смяна на горивата и резервен производствен капацитет.
Ураганите „Катрина“ и „Рита“ в САЩ през 2005 г.
Ураганът „Катрина“ удря крайбрежието на Мексиканския залив в САЩ през август 2005 г., което засяга големи обеми офшорно производство. В пика на кризата на 29 август 2005 г. е спряно производството на около 1,38 милиона барела дневно, според данни на правителството на САЩ. Загубите постепенно намаляват, но на 16 септември 2005 г. все още се равняват на около 840 000 барела дневно.
Ураганът „Рита“ последва „Катрина“ през септември, като общо спирането на производството достига 1,53 милиона барела дневно в пика си на 26 септември 2005 г. Министерството на енергетиката на САЩ предоставя на рафинериите заем от 9,1 милиона барела суров петрол от стратегическия петролен резерв. САЩ участват и в координирано освобождаване на 30 милиона барела съвместно с МАЕ. Регулаторите издават спешни дерогации (изключения), позволяващи използването на зимен бензин (критично важен за реакция при криза, когато стандартното гориво не може да достигне до нуждаещите се райони), дизелово гориво с по-високо съдържание на сяра и временно отменят Закона „Джоунс“ (Jones Act, официално известен като Merchant Marine Act от 1920 г., който регулира вътрешния морски транспорт в страната - бел. ред.), за да позволят на чужди кораби да транспортират гориво между пристанищата на САЩ, чрез  което да се облекчат затрудненията в доставките.
Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г.
Пълномащабната военна инвазия на Русия в Украйна през 2022 г. предизвика глобална енергийна криза, тъй като европейските държави се опитаха да намалят зависимостта си от руски петрол и природен газ. Цените се повишиха с над 50 на сто за няколко седмици, като суровият петрол достигна някои от най-високите си нива от 2008 г. насам заради търсенето на алтернативни доставки.
През март 2022 г. тогавашният президент на САЩ Джо Байдън нареди освобождаването на 180 милиона барела суров петрол в рамките на шест месеца, за да се овладее ценовият скок. САЩ и други западни държави също наложиха тавани на цените на руския петрол, като целта бе да се намали финансирането на войната, без да се изтегля руският петрол от пазара.