Европейският съюз навлиза в период на едновременна трансформация на енергийната си система, индустриалната си политика и архитектурата на сигурността. Успехът на този процес ще зависи не само от политическите амбиции, но и от способността на Европа да изгради реално единен пазар, модерна инфраструктура и по-голяма стратегическа автономия. Това е изводът от гостуването на евродепутата от Европейската народна партия Радан Кънев в подкаста „ЕС право БГ“ на БТА.
Разговорът се проведа на фона на няколко актуални европейски теми от последните дни и седмици – представената от Европейската комисия стратегия за намаляване на енергийните разходи, дебата за ролята на ядрената енергия в европейския енергиен микс, предложението за подкрепа на малки модулни реактори, работата по така наречения екологичен омнибус за административно облекчаване на бизнеса, както и засилващите се дискусии за изграждане на по-свързана европейска отбранителна инфраструктура и т.нар. военен Шенген.
По думите на Кънев темата за ядрената енергетика трябва да се разглежда преди всичко като въпрос на национална, а не на европейска компетентност. Той коментира и изявлението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че е било грешка Европа да намали ядрената си енергия, като подчерта, че решенията за развитието или отказа от ядрена енергетика винаги са били в правомощията на държавите членки.
Според него България, Франция, Чехия, Словакия и Унгария остават част от т.нар. ядрен клуб в Европа и за тях поддържането и развитието на ядрени мощности е въпрос на национална стратегия. Кънев изрази скептицизъм към възможността европейският бюджет да финансира в значим мащаб ядрени проекти, тъй като редица държави членки категорично се противопоставят на използването на общи средства за такива цели.
В същото време евродепутатът подкрепи идеята за развитие на малки модулни реактори, които според него могат да играят роля в балансирането на енергийната система, особено в комбинация с възобновяемите източници. Той обаче подчерта, че обявените на европейско ниво суми са твърде ограничени на фона на реалните инвестиционни нужди и че подобни проекти ще трябва да се реализират основно чрез национално и частно финансиране.
Кънев постави акцент върху по-широкия въпрос за енергийната независимост на Европа. Според него зависимостта от вносни изкопаеми горива вече не трябва да се разглежда само през призмата на климатичната политика, а и като въпрос на сигурност и икономическа устойчивост. По думите му Европа трябва да стъпи на три опори - възобновяема енергия, ядрена енергия и системи за гъвкавост и съхранение, които да компенсират нестабилността на производството.
Особено място в разговора зае темата за електропреносната мрежа. Кънев отбеляза, че огромните инвестиции, за които се говори на европейско ниво, са свързани преди всичко с изграждането на реално единна мрежа, която да позволи електроенергията, произведена в един регион на Европа, да достига безпрепятствено до друг. Той посочи, че именно липсата на достатъчна свързаност е една от причините за високите цени на тока в части от Югоизточна Европа.
Според него мрежите са от критично значение не само за зеления преход, а за енергийната независимост и индустриалното развитие на Европа. Той даде примери с излишъците от слънчева енергия в Южна Европа през летните месеци и с вятърната енергия в Северна Европа през студените сезони, които не могат да бъдат използвани пълноценно заради недостатъчната преносна инфраструктура.
В разговора беше засегната и темата за европейската индустриална конкурентоспособност. Кънев, който е докладчик в сянка по така наречения екологичен омнибус, каза, че в настоящия мандат натискът в европейските институции е насочен към опростяване, а не към допълнително затягане на административната тежест за бизнеса. По думите му през последните години не се предлага ново законодателство, което да увеличава административните изисквания в екологичната сфера, а акцентът е върху облекчаване на процедурите.
Екологичният омнибус, който ще се разглежда в Европейския парламент на три части, цели да облекчи свързаните с екологични разрешителни процедури. Предложението включва опростяване на няколко вече влезли в сила законодателни акта, както и нова законодателна рамка – Регламент за оценка на въздействието върху околната среда. Според Радан Кънев след сериозни консултации с европейския бизнес ЕК е стигнала до правилното заключение, че най-голямото забавяне се дължи не на екологичните разрешения в тесен смисъл, а на тази предварителна оценка. Той посочи като особено проблемни именно дългите процедури по оценка на въздействието върху околната среда, които често забавят инвестиции с години.
Според него основните трудности са различното прилагане на европейските правила в отделните държави, липсата на достатъчен административен капацитет и в някои случаи - корупционният натиск върху инвеститорите.
Кънев отбеляза, че Европа продължава да има изключително силен човешки капитал и висока иновативност, но често не успява да превърне научните постижения в индустриално производство и пазарно лидерство. Като пример той посочи развитието на биотехнологиите и случая с „БиоНТех“ (BioNTech), при която европейските научни постижения в крайна сметка намират мащабна реализация с американско партньорство и капитал.
По негови думи един от най-големите структурни проблеми на ЕС остава липсата на реално единен финансов и капиталов пазар. Така европейските компании често имат затруднен достъп до рисков капитал в Европа, а в същото време европейски средства и спестявания намират реализация чрез американските борсови пазари.
Част от разговора беше посветена и на темата за европейската сигурност. Кънев отбеляза, че идеята за т.нар. военен Шенген и за по-бързо придвижване на военна техника и сили е част от по-широкия дебат за единната европейска отбрана и за общ европейски пазар на отбранителна продукция.
Според него европейската инфраструктура е изграждана исторически в условията на национални противопоставяния, а не с идеята за максимална свързаност. Затова и днес Европа изпитва затруднения не само в търговската, но и в отбранителната логистика. По думите му инвестициите в железопътна и транспортна свързаност имат двойно значение - за сигурността и за икономиката.
Кънев заяви, че реалистичният път към по-силна европейска отбранителна способност вероятно няма да съвпада изцяло с настоящата институционална рамка на ЕС, нито непременно с формалните граници на Съюза. Той посочи, че има държави членки, които не биха подкрепили по-дълбока интеграция в отбраната, както и държави извън ЕС, които са съществени за европейската сигурност. В този контекст той открои ролята на Норвегия, Обединеното кралство, Канада и Украйна.
По думите му Украйна вече е ключов фактор в европейската отбранителна архитектура, а нейният военен опит и капацитет я превръщат в съществен елемент от всяка бъдеща концепция за европейска сигурност.
Целия разговор с евродепутата за ролята на ядрената енергия, за електропреносните мрежи, за екологичния омнибус и за идеята за европейски отбранителен съюз може видите във видео подкаста „ЕС право БГ“ на БТА.
Ютуб:

Слушайте в Саундклауд и в Спотифай