На 21 март от 17:00 часа в Музея на хумора и сатирата предстои откриването на изложбата „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение" (21.03.2026 – 30.06.2026) с куратор Снежана Кръстева.
В първата международна лаборатория към 26-ото Габровско биенале на хумора и сатирата в изкуството (2029) участват Войн де Войн, Невена Екимова, Армандо Луляй, Иван Мудов, Мария Налбантова и Антони Райжеков, Бехзад Х. Нури, Боряна Петкова, Лекси Фльор и Лука Цветкович, по-голямата част от които ще присъстват на откриването. Армандо Луляй ще подписва и раздава специални постери като част от своята работа „Най-дълбокият звук", а от 17:30 ч. Боряна Петкова ще представи пърформанса „Усмихни се!", който впоследствие ще стане част от едноименната ѝ инсталация.
Изложбата включва нови художествени произведения – от пърформанс и видео до интерактивни инсталации и работилници – специално създадени за лабораторията от международни и български артисти.
Терминът „брифтопия“ е неологизъм, съчетаващ brief (кратък) и утопия. Въведен е от иранския артист и изследовател Бехзад Х. Нури – участник в изложбата и съкуратор на следващото Габровско биенале заедно със Снежана Кръстева – той обозначава мигновена, но въздействаща форма на утопично въображение, насочено към достъпни представи за бъдещето. Както пише Нури, това е „кратък миг, в който изкуството се преплита с „практиките на въображение”, превръщайки самата възможност за осезаеми бъдещи сценарии във временно убежище и ориентир в ежедневието ни.”
Брифтопията функционира едновременно като критически работен метод и изследователски подход, който използва едно от основните предимства на съвременното изкуство – неговата свобода – за да се противопостави на това, което английският философ и музикален критик Марк Фишер нарича „бавното отменяне на бъдещето“. Според Фишер живеем в епоха, в която всеки отрязък от миналото може да се завърне като зомби, в която културните различия губят своята специфичност, а настоящето се разтяга до безкраен момент, белязан от усещане за безнадеждност по отношение на бъдещето.
Брифтопията обаче се разгръща именно между надеждата и безнадеждността – като форма на безнадеждна позитивност, на настоятелност без илюзии. „Не става въпрос да вярваме, че нещата ще се оправят, а да не се отказваме от въображението си за бъдещето, даже след като вярата се е изчерпала.” (Нури). Изкуството предлага това пространство, в което могат да се тестват алтернативни модели на съвместно съществуване в малък мащаб, да се извършват операции с времето (удължаване, съкращаване, зацикляне, спиране, връщане назад или препускане напред), както и да се „практикуват“ ключови ментални процеси – абстрактно и конкретно мислене – чрез телесни и сетивни преживявания.
В изложбата артистите размишляват над концепцията за Брифтопия от различни перспективи. Още на входа посетителите са посрещнати от работата на Иван Мудов „Брифтопка“, в която авторът, с помощта на местен логопед, се опитва да прочете кураторския текст „по габровски“. Жестът преобръща обичайната практика да се търси „корекция“ на акцент и вместо това предлага съзнателно вписване в локалните специфики на говора – дори ако това трае само толкова, колкото „продължава“ един кураторски текст. По този начин „топката“ е подхвърлена обратно и към куратора, чийто увод и самата концепция на Брифтопия потенциално стават по-разбираеми за местната публика.
Езикът и речта са в центъра и на интерактивната звукова инсталация „Полит-Понг“ на Антони Райжеков и Мария Налбантова, тяхна първа съвместна творба. Посетителите са поканени в едно „брифтопийско“ преживяване, в което игра на пинг-понг задейства звуци при всеки удар – понякога трудни или дори невъзможни за възпроизвеждане – съставени от фрагменти на реч: възклицания, въздишки и нечленоразделни звуци на неудобство, извлечени от обработени интервюта с ключови фигури от българския политически и обществен живот след 1989 г.
В интерактивната инсталация „Шумов праг“ Невена Екимова създава среда за изследване на информационния „климат“ – устройство, което регистрира моментни състояния на мислене и колебания между сигнал и шум, между критическа позиция и игра.
Лука Цветкович, от своя страна, в инсталацията „Чествания 2029“ „реконструира“ откриването на Габровското биенале през 2029 г. и кани участниците да си „спомнят“ въображаеми бъдещи състояния на света, преплетени с лични наративи за любов, семейство, успех и загуба – поставяйки въпроса дали мисленето за бъдещето е по-скоро практика на паметта, отколкото на предсказанието.
Хуморът е ключов инструмент и форма на съпротива в изложбата, редом с въображението. Инсталацията и лайф пърформансът „Усмихни се!“ на Боряна Петкова утвърждават смеха като инструмент на съпротива, при който женският смях – кратък, сподавен, неконтролируем – се използва като акустичен материал за разкриване на моралния и социалния контрол, упражняван върху тялото.
Видео работата „Мразя войната и войната ме мрази“ на Лекси Фльор съпоставя фрагменти от нейната визуална комуникация с приятелката ѝ в Украйна. В тях проследяваме променящи се емоционални състояния на колегата й – често с комичен ефект – на фона на тихи, привидно идилични пейзажи, в които обаче протичат военни действия.
От своя страна, работилницата на Войн де Войн, „Как да се организираме във времена на хаос?“, е насочена към практически упражнения за развиване на умения, които помагат да възстановим ориентацията и способността си за действие в условия на нестабилност.
За първата лаборатория в Габрово Бехзад Хосрави Нури се вдъхновява от големия брой карикатури и уникални колажи в музейната колекция на иранския карикатурист Камбиз Дерамбакш, както и от детските си спомени от гледането на анимациите на Доньо Донев по иранската национална телевизия. Той ще представи новия си филм „Трима и повече глупаци“, заснет в пространствата на музея. Филмът е разказан от автора под формата на писмо до негов ирански колега, който ще го „получи“ посмъртно, като същевременно прави препратка към специфичното, брифтопийно усещане, което човек е изпитвал при получаването на писма в онзи период (върху което исторически стъпва и колекцията на музея), в условията на политическа изолация.
Армандо Луляй представя част от дългогодишния си проект „Най-дълбокият звук“ като серия от 228 фотографии, които провокативно ни приканват да погледнем на света не като система, управлявана от власт и икономика, а като цялост без граници и нации – такъв, какъвто изглежда от космоса. Както отбелязва художникът: „изкуството винаги се е стремило да имитира тази възможност, макар и само за кратко и в миниатюра.“
„Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ е първата стъпка към 26-ото издание на Габровското биенале на хумора и сатирата в изкуството – утвърден форум за карикатура и съвременно изкуство в България и региона, който ще бъде куриран от Снежана Кръстева и Бехзад Х. Нури. Чрез отворен, многоетапен и чувствителен към контекста подход проектът цели да затвърди ролята на Габрово като активен център за съвременно изкуство и международен културен обмен. В рамките на лабораторията са планирани поредица от събития, кураторски турове и авторска работилница, както и двудневен международен симпозиум на 23 и 24 май 2026 г. с участието на изтъкнати лектори, сред които философът Борис Буден, политологът Франсиско Карбало, както и художниците, писатели и изследователи Магнус Бартос, Едгар Шмиц, Снежанка Михайлова и други.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Музея на хумора и сатирата)