За първи път и на национално ниво, и на ниво Столична община, се адаптират индикаторите на ЮНЕСКО, каза Диана Андреева – Попйорданова
Диана Андреева - Попйорданова представи индикаторите на ЮНЕСКО за измерване на приноса на културата и изкуството към устойчивото развитие и тяхната адаптация в Столичната община (СО).
„За първи път и на национално ниво, и на ниво СО, се адаптират индикаторите на ЮНЕСКО - една изключително сложна система. И това идва не само защото сме преценили, че тази система би следвало да попълни всички липсващи досега части от мониторинг, отчетност, качествени и количествени измерители, ефективност и ефикасност. Идва поради факта, че преди 12 години София стана творчески град на киното на ЮНЕСКО. И това е по-скоро задължение, а не избор. Задължени сме да работим в рамките на основна задача, която стои до 2030 г., а именно глобална цел, самостоятелна култура. Тя в момента липсва", каза още Диана Андреева.
Тя представи глобалните цели за устойчиво развитие, които са интегрирани в 56 индикатора с около 7 разделения, т.е. - 400 индикатори, измерители, показатели, в това число глобални цели за устойчиво развитие, „направени в един сложен и иконометричен модел, който включва, качествени и количествени измерители", обясни Андреева.
"За нас в културата, водеща е по-скоро социалната ефективност, отколкото икономическата възвръщаемост. През 2030 г. тук се очаква да се появи отделната 18-а глобална цел за устойчиво развитие, която е основна задача на всички титли на ЮНЕСКО", допълни тя.
Диана Андреева представи и индикаторите на ЮНЕСКО, по които е работено, разделени в четири групи, „включващи както основни цели и задачи, индикатори за измерване на различни нива, така и глобалните цели и подцели за устойчиво развитие. Културата е включена във всяка една от глобалните цели. Сериозно предизвикателство беше да съберем цялата рамка на културата, с всички цели и задачи на стратегията, в четири приоритета", обясни заместник-председателят на Творческия съвет – Обсерватория по икономика на културата на Столичната община.
„Вече няма система в рамките нито на глобално ниво на ЮНЕСКО, нито в рамките на ЕС, която да постави културата като вертикален стълб. Всичките политики, всички измерители са направени на хоризонтален, взаимно проникващ принцип, така че от там идва огромната сложност да изпълняваме както приоритети и задачи на Европейска комисия, така и на глобално ниво по линия на ЮНЕСКО", коментира Андреева.
Тя каза, че „оттук-нататък София ще се нареди в глобален мащаб с 18 държави, които са адаптирали и са интегрирали индикаторите си". "Това обаче не ни подрежда пак в опашката или в последните места на класациите - напротив, имаме самочувствието, че ще сме сред първите държави. Ние в България много често забравяме, че целият развит свят работи с пилотни проекти, работи с тестване. Ние сме решили да направим същото в първата година, за да можем да отразим всички дефекти и да имаме работеща, мащабна индикаторна система", обясни тя.

Следете новините ни и в GoogleNews