Изригването на вулкана Везувий през 79 г. сл. Хр., което убива хиляди хора и превръща древния град Помпей в уникално свидетелство за историята, се разказва за първи път детайлно в постоянна музейна експозиция, предаде АПА.
Изложбата, която се открива днес в Помпей, реконструира развоя на събитията момент по момент и показва гипсови отливки на жертви на трагедията, както и селекция от изключително добре запазени органични останки. Изложени са общо 22 гипсови отливки на жертви, които са избрани от най-добре запазените находки. Представянето е базирано на оригиналния им контекст - от къщите в града до градските порти и улици, по които жителите напразно са се опитвали да избягат.
„Бях впечатлен от голямата научна строгост на изложбата, способността ѝ да предаде суровата истина за изригването на Везувий и изразителната сила на гипсовите отливки. В същото време тя демонстрира уважителен подход към загиналите – галерия от страдания, която ни връща истината, сякаш в модерно светилище. Всички трагедии, причинени от природни бедствия, сякаш са кондензирани в тази мощна и трогателна експозиция“, коментира италианският министър на културата Алесандро Джули, цитиран от АПА, който нарече изложбата „смела и много съвременна“.
Директорът на Археологическия парк Помпей, германският археолог Габриел Цухтригел, определи изложбата като „най-голямото музеологично предизвикателство, с което някога сме се сблъсквали“. „Гипсовите отливки на жертвите не са обикновени находки, не са статуи и не са произведения на изкуството - нито древни, нито съвременни. В отливките на деца, жени и мъже, починали през 79 г. сл. Хр., човек може да разпознае собствената си крехкост, човечност и уязвимост. От това произтича дълбоко послание: животът е крехък, ценен и красив“, посочи още Цухтригел.
През 79 г. сл. Хр. Везувий разрушава град Помпей, погребвайки го под няколко метра пепел и пемза. Това катастрофално събитие запазва не само сгради и улици, но и следи от хората, които са живели там. По време на втората фаза на изригването – след падането на лапилите - малки парчета вулканична материя, изхвърлени при изригването, хората са погълнати от горещ облак вулканична пепел, която се втвърдява около телата им. С течение на времето телата и органичните материали се разлагат, създавайки кухини във втвърдената пепел.
През XIX век археолозите започват да запълват тези кухини с гипс, за да разкрият оригиналната форма на жертвите, като тази техника е приложена систематично за първи път през 1863 г. от археолога Джузепе Фиорели.
След като гипсът се втвърдил и пепелта била отстранена, се появили удивително детайлни човешки фигури, често с кости, все още запазени вътре. Помпей е единственото място в света, където подобни доказателства биха могли да бъдат реконструирани по този начин, допълва АПА.