Incognito се завърна в София с послания за мир и единство в концерт, състоял се на 10 март, по покана на „София мюзик ентърпрайсис“.
Легендарната британска формация, водена от Жан-Пол Bluey Муник, поднесе програма, изпълнена със соул, джаз-фънк груувове и неподражаема енергия, която вдигна на крака публиката в зала 1 на НДК. На сцената имаше музиканти от Ямайка, Италия, Португалия, Великобритания, Шотландия, остров Мавриций.
„Тази вечер ще ви представим и песни от нашия двадесети албум. Подготвили сме няколко неща за вас. За мен е много важно да запазим връзката помежду си – онази връзка, която резонира със сърцата ви“, каза Муник. Новият двоен албум на Incognito – Into You (2024), представя звученето на новото лондонско соул поколение, с гласовете на Чери Ви и Натали Дънкън. 
ИЗБРАХ ДА БЪДА ТУК, ВЪПРЕКИ БОЛЕСТТА
В началото на двучасовия спектакъл Муник каза, че е болен от Паркинсон и затова няма да може да свири, както обикновено са свикнали да го виждат почитателите му в България.
„Очевидно, ръката ми страда твърде много, за да мога да свиря на китара. В момента не мога да свиря, но се надявам, че в някакъв момент – има лекарства, има операции – ще мога отново да свиря. Но най-важното е, че все още мога да пиша песни. Имам мозъка си. И можем да общуваме, и да растем заедно с мир и любов в сърцата си“, добави музикантът.
„Аз съм тук, защото избрах да бъда тук. Аз го избрах. Аз съм щастлив човек. В живота ми има музика. Имам приятели. Имам хора, които са дошли да слушат музиката, върху която съм работил през последните 47 години с Incognito“, каза Муник.
„През годините съм говорил с много хора от този регион, които са ми казвали, че моите песни и музиката на Incognito са били светлина за тях. И именно затова избрах да се занимавам с музика. Бях на пет години, когато реших да стана музикант, защото исках да оправя крака на баба ми. Видях как музикантите карат хората, които лежат на пода и не се чувстват добре, да станат и да започнат да танцуват. И си казах: Искам да направя това за моята баба. И все още съм тук. Свиря за семейството си, за баба ми, за всеки, който има нужда от музика в живота си, от положителната енергия, която тя носи. Така че благодаря ви, че сте тук тази вечер“, добави той.
ДА БЪДЕМ ЗАЕДНО
„Искаме да побеждаваме и когато сме така настроени, губим сетивата си, губим разума си. Защото не става дума за победата – става дума за това да бъдем заедно. Истинската победа е, когато можем да направим нещо заедно“, каза той.
„При цялата тази лудост, която се случва по света, знам, че всеки от нас се събужда сутрин и си казва: „Какво мога да направя? Какво мога да направя, за да спре тази лудост?“. Но онова, което не можем да направим далеч от нас, нека поправим близо до дома. Ако има проблеми в семейството – нека ги поправим“, каза Жан-Пол Bluey Муник.
„Нека строим мостове, призова той. Нека възстановяваме приятелства. Нека се грижим за хората в нашата общност – за хората до нас, за съседите ни, за тези, които са близо до нас и имат нужда от помощ – бедните, болните, нуждаещите се, възрастните. Посещавайте възрастните хора, пейте им. Отидете и им покажете усмивката си. Ако не можете да пеете – четете им поезия. Не носете цветя. Не, всъщност, носете цветя. Само не носете шоколад. Може да са диабетици като мен. Така че, моля ви, грижете се. И най-важното – шегата настрана, грижете се за децата. Хранете умовете им с удивление. Видях тази вечер тук прекрасни деца, които танцуваха. Много ви благодаря“.
СИМВОЛ НА БРИТАНСКИЯ ACID JAZZ
През годините към Incognito се присъединяват голям брой различни таланти. Съставът обикновено наброява 13 или 14 души, включвайки ритмична секция, 3-членен брас и няколко вокалисти. Фокусът обаче никога не е съсредоточен само върху един от тях. И именно това е най-вълнуващото, когато отидеш на техен концерт да откриеш, че всички са много добри изпълнители. Така всеки допринася за колорита на формацията, в която присъстват музиканти от Англия, Америка, Африка и Тринидад.
Incognito е реализирана мечта нa Жан-Пол Bluey Муник - китарист, артист, поет, композитор и продуцент със собствена звукозаписна компания Rice Records. Роден е на остров Мавриций, близо до Мадагаскар, и на 10-годишна възраст се заселва в Лондон заедно с майка си. Още като дете мечтае да пътува по света и да стане музикант. Днес това е реалност, а той е не само лидер на успешна група, но работи и със звезди като Джордж Бенсън, Чака Кан, Джордж Дюк, Маркъс Милър и е продуцирал Стиви Уондър. Шансът да живее, изследвайки различните културни традиции го свързва завинаги с музиката. Неповторимият стил на Incognito се оформя под влиянието на пътешествията, книгите, старите записи, джаза и бразилската самба. Проектите им се възприемат еднакво добре както от професионалните музиканти, така и от обикновения слушател. Тайната се крие не само в умението да създават приятна музика, а и в способността да се поставят на мястото на публиката по време на концерт.
БЛИЗО ПОЛОВИН ВЕК НА СЦЕНАТА
Групата се ражда през 1979 г. и две години по-късно реализира дебютния албум Jazz Funk. Този спонтанен първи опит е записан, миксиран и завършен за една седмица и се задържа цели два месеца в британския топ 30.
В следващите години Жан-Пол Муник се изявява като продуцент и работи върху други проекти, продължавайки да пише музика за голямата си любов Incognito. По това време известният лондонски DJ Джайлс Питърсън създава независимата компания Talkin` Loud. Демозаписите на Bluey предизвикват неговия интерес и резултатът е голямото завръщане на Incognito с Inside Life през 1991 г. Кавърът на песента Always There, чиято оригинална версия е на Рони Лоус, става хит и се превръща в клубна класика. Към групата се присъединява вокалистката Мейса Лийк и следващият проект, озаглавен Tribes, Vibes & Scribes, стои 16 седмици в топ 25 на „Билборд“, в графата „Съвременен джаз". В него е включен съвременен римейк на пиесата на Стиви Уондър – Don`t You Worry ` Bout A Thing, която звуча и в София.
САУНДТРАКЪТ НА ТВОЯ ЖИВОТ
Positivity (1993) е първата изцяло авторска продукция на Incognito без кавър версии. Албумът придобива златен и сребърен статус по продажби в 11 страни по света, достигайки втора позиция в класацията за съвременен джаз, където присъства повече от година. Мейса демонстрира своите вокални умения в хитовете Deep Waters и Still A Friend Of Mine, след което напуска и започва солова кариера. Тогава Bluey променя саунда и състава на Incognito. С включването на Джой Малкълм и Памела Андерсън през 1995 г. групата продължава уверено напред. Сингълът Everyday е последван от албума "100 And Rising".
Мейса се завръща в Incognito през 1996 и скоро Bluey анонсира нови звукозаписи. Проектът се казва Beneath The Surface и включва певците Крис Балин и Имани. Същата година няколко диджея ремиксират част от репертоара на формацията, а сингълът Jump To My Love се превръща в танцувален хит. Следват записите на No Time Like The Future (1999), съдържащи Nights Over Egypt и Marrakech с приноса на музикантите от кубинската група Irakere. Любопитно е, че всеки един от компактдисковете на Incognito е записан по различен начин и отразява моментното настроение на своите създатели. В този смисъл Жан-Пол Муник е абсолютно прав с твърдението, че „музиката на Incognito е саундтракът на твоя живот".

Автор – Даниел ДимитровОператор – Борислав БориславовМонтаж – Валя Ковачева