Едно скорошно съдебно решение - отменената глоба за „Оргахим Резинс“ за разпространение на миризми извън производствената площадка, има потенциал, който като че ли остана недооценен, въпреки че може да се окаже повратна точка за дългогодишните усиля на русенци за чист въздух. Изненадващо се оказа, че в България съществува държавен стандарт - БДС EN 16841 от 2016 г., който копира европейския и урежда точно как се установяват и идентифицират миризмите във въздуха. Това може да се прави само от специално обучени и сертифицирани лица - олфактометрични панелисти (на английски: Odour Panellists или Assessors), чието обоняние е тествано и доказано. Така всички наказателни постановления за миризми, наложени от Регионалната инспекция за околната среда и водите /РИОСВ/ на русенски предприятия стават неправомерни. И буди недоумение как никой експерт не се сети с години за съществуването на този стандарт, а екоминистри като настоящия Юлиян Попов хвърлиха усилия (неуспешни), за да пишат нова наредба за миризмите вместо да регламентират прилагането на установения в ЕС метод. 
Как се измерва миризма
Миризмите от ферми, депа за отпадъци, пречиствателни станции или промишлени предприятия са сред най-честите причини за оплаквания от граждани в Европа. За разлика от други видове замърсяване обаче, те трудно се измерват с обичайните уреди за качество на въздуха. Именно затова в Европейския съюз е разработен специален метод за оценка - стандартът EN 16841 „Ambient air - Determination of odour in ambient air by using field inspection“.
Този стандарт описва как може обективно да се установи дали в даден район има миризми и дали те идват от конкретно предприятие. В редица европейски държави той вече е важен инструмент за екологичен контрол. 
Методът на EN 16841 е необичаен - той не разчита само на лабораторни уреди, а на обучени наблюдатели, които извършват т.нар. полево обхождане (field inspection). Панелистите трябва да имат нормална чувствителност към миризми, да бъдат обучени за метода на наблюдение и да бъдат проверени с тест за обоняние. Стандартът препоръчва тестът за чувствителност да бъде същият като в стандарта за динамична олфактометрия EN 13725, с референтното вещество n-бутанол.
Наблюдателите посещават определени точки в района около даден обект и в рамките на десет минути правят серия от кратки вдишвания - около 60 на брой. При всяко те отбелязват дали усещат разпознаваема миризма или не. Ако поне 10% от тези наблюдения регистрират миризма, интервалът се счита за т.нар. час с миризма (odour hour).
Чрез многократни измервания в различни точки се създава карта, която показва колко често хората в дадена зона са изложени на неприятни миризми. Методът има и втора част - т.нар. plume method, при който наблюдателите се разполагат по посока на вятъра от предполагаемия източник. Така се проследява „шлейфът“ на миризмата и може да се установи дали тя идва от конкретно предприятие.
Как се използва в Европа
Стандартът EN 16841 се използва широко в редица държави от ЕС, където има ясни правила за допустимата честота на миризми.
В Германия например контролът се извършва по националното ръководство Geruchsimmissions-Richtlinie (GIRL). То определя колко често в дадена зона може да има „часове с миризма“. За жилищни райони допустимата честота обикновено е около 10% от часовете в годината. Ако измерванията покажат по-висока стойност, предприятията могат да бъдат задължени да въведат технически мерки - например биофилтри, покриване на резервоари или промяна на производствения процес.
Подобни системи съществуват и в Нидерландия, Белгия и Франция. В тези страни методът се използва както при издаване на разрешителни за нови предприятия, така и при разследване на оплаквания от граждани.
Защо стандартът почти не се използва в България
Макар стандартът да е официално въведен и като български - БДС EN 16841, неговото практическо приложение у нас е рядкост. Причините са няколко.
Първо, в българското законодателство липсват ясни гранични стойности за миризми. Докато в Германия или Нидерландия има конкретни допустими проценти на „часове с миризма“, у нас такива критерии не са определени. Това прави трудно налагането на санкции дори когато миризмите са очевидни.
Втората причина е липсата на специализирани лаборатории и обучени панели от наблюдатели, които да прилагат метода. В повечето акредитирани екологични лаборатории се измерват газове, прах или шум, но не и миризми.
Трето, институциите традиционно разчитат на други методи - например измерване на отделни химични вещества или проверки на място. Тези подходи обаче невинаги могат да докажат наличието на миризма, тъй като тя често се дължи на комбинация от много различни вещества.
Потенциален инструмент за решаване на съдебни спорове
В много държави ЕС този стандарт е официално признат метод за оценка на миризми. Той позволява системно и обективно измерване на нещо, което иначе остава силно субективно - човешкото усещане за миризма. Методът може да се използва законно в експертизи, оценки на въздействието и екологични проверки.
За да се случи това обаче, ще са необходими както обучени специалисти и лаборатории, така и ясни нормативни критерии кога миризмите се считат за недопустими. 
Без такива правила оплакванията на гражданите ще остават недоказуеми. А дори тези пречки да се преодолеят, прилагането на метода няма да е лесно и бързо, тъй като обикновено се провежда за 6 или 12 месеца, за да бъде представително за метеорологичните условия на мястото.