Приемането на закон, ограничаващ социалните мрежи за деца под 15 години, има за цел гражданска петиция
„За да стане едно дете наистина интелигентно, то трябва да посвети огромно количество време на учене и четене. Университети казват, че, за да станеш някой в науката, са нужни поне 20 хиляди часа труд. Това е несъвместимо с едно дигитално зомби, което постоянно витае в съвсем друг свят“, каза Теодосиев. Според него масовото използване на смартфони и социални мрежи отнема именно времето, необходимо за развитие на интелекта. „Този телефон просто краде интелекта на детето. Той му отнема часовете, които могат да го направят умно и мислещо“, допълни той.
„Светът е в състояние на икономическа война и физически ще оцелеят по-интелигентните народи, другите са осъдени на изчезване. Въпрос на живот и смърт е нашите деца да станат интелигентни. Специалистите казват, че едно дете, за да има достатъчно голям коефициент на интелигентност, трябва до девети клас да е прочело поне хиляда книги, всяка по 600 страници“, каза Теодосиев. Според него е крайно време за морална революция сред учителите, родителите, университетските преподаватели и политиците, които трябва да гласуват подобни закони.
„Децата ни растат в дигитална среда, но нашата отговорност като общество е да поставим разумни граници“, каза инициаторът на петицията Мими Караколева. Тя допълни, че като учител и родител всекидневно се сблъсква с последствията от прекомерното използване на социални мрежи – зависимост от телефоните, спад в концентрацията, тревожност, агресия, кибертормоз и социална изолация.
„Нашата инициатива не цели да противопостави децата на технологиите. Те са част от съвременния свят, но социалните мрежи са създадени за възрастни потребители и използват алгоритми, които стимулират пристрастяване и задържат вниманието възможно най-дълго“, каза Караколева. По думите ѝ в редица държави вече се предприемат мерки за ограничаване на достъпа на деца до социални мрежи, тя даде пример с Австралия. Във Франция, в Белгия и Италия, а и в други страни подобни ограничения вече се обсъждат. „Нашата цел е да дадем на децата време да израснат – да играят, да общуват лице в лице и да се развиват в реалния свят“, каза учителката от Ямбол.
„Периодът до 14–15 години е критичен за изграждането на саморегулация, самоконтрол и емоционална устойчивост. Тогава се формират уменията за вземане на решения, критично мислене и медийна грамотност“, каза психологът Павел Тодоров. По думите му социалните мрежи са структурирани около бърза смяна на стимули и кратки формати на съдържание, което води до намалена концентрация и затруднения при задълбочено мислене.
„Наблюдават се ясни връзки между интензивната употреба на социални мрежи и повишена тревожност, депресивни симптоми и нарушения на съня. Когато самооценката на детето започне да се изгражда върху външно одобрение и броя реакции, се създава нестабилна идентичност, зависима от социална валидация“, каза още психологът.
Той добави, че ранната интензивна употреба на социални мрежи влияе и върху семейните отношения, както и върху училищното представяне. „Постоянният достъп до дигитална стимулация променя очакванията на детето към темпото на информацията. Учебният процес, който изисква усилие и търпение, започва да се възприема като бавен и недостатъчно стимулиращ“, каза Тодоров.
Петицията предлага въвеждане на минимална възраст от 15 години за самостоятелна регистрация в социални мрежи, както и механизъм за надеждна проверка на възрастта. Сред предложенията са още национални програми за дигитална грамотност, емоционална регулация и превенция на зависимости при децата. Петицията е достъпна онлайн, ще се разчита и на доброволци за разпространението ѝ на хартиен носител, казаха организаторите.


Следете новините ни и в GoogleNews