Ние сме свикнали да сочим с пръст, а във всеки има зрънце човещина и доброта. Не всеки е стигнал дотук от лесен живот. И затова не е добре да съдим, а е добре да се припознаем. Думите на актьора Христо Пъдев пред БТА са по повод премиерата на „Трейнспотинг“ в Малък градски театър „Зад канала“.
Вярвам, че живеем във време, в което провокациите трябва да бъдат слагани на сцената, допълва той. 
Романът на Ървин Уелш, публикуван през 90-те години, се превръща в културен феномен, особено след едноименния филм на Дани Бойл. Но театралната версия тръгва от драматизацията на самия текст, а не от киното.
Спектакълът използва похватите на театралния жанр In-Your-Face, който се налага в британския театър в края на 90-те години и поставя зрителя в директен сблъсък с крайни ситуации и неудобни теми. „Това е жанр, който допуска отчуждение. Ние много често коментираме това, което изиграваме на сцената. Има разказ, от който директно влизаш в сцената“, коментира Христо Пъдев. Според него тази дистанция понякога позволява на зрителя дори по-лесно да се припознае в историята и да се ангажира с нея.
В процеса на работа актьорите постепенно започват да гледат на персонажите си с емпатия. „Ние сме адвокати на ролите си“, казва пред БТА Цветина Петрова. „В крайна сметка ги заобичваме и започваме да ги оправдаваме“. Актрисата споделя, че постоянно се опитва да погледне към героите и отстрани, за да не изгуби критичната дистанция.
В „Трейнспотинг“ участват също Богдан Бухалов, Леонид Йовчев, Георги Кацарски, Александър Карасански, Александър Кендеров, Владимир Димитров, Христина Джурова, Цветина Петрова и Мартина Тодорова. Сценографията и костюмите са на Никол Трендафилова, а музиката – на Георги Атанасов. Режисьор е Елица Йовчева.
ТЕКСТ НА КРАЙНОСТИТЕ, КОЙТО НЕ Е САМО ПРОВОКАЦИЯ
За актьора Христо Пъдев „Трейнспотинг“ е текст, който неизбежно предизвиква силна реакция, както у актьорите, така и у публиката. „Вярвам, че живеем във време, в което провокациите трябва да бъдат слагани на сцената. Мисля, че ние играем чисто, крайно и само в опорните точки на текста“, казва той.
За неговото поколение филмовата версия е била ключова част от културния контекст на 90-те години. Затова актьорът признава, че му е особено интересно как спектакълът ще бъде възприет от по-младите зрители – от хора, които може би дори не познават нито филма, нито автора.
„Ясно е, че в „Трейнспотинг“ става дума за наркотици, алкохол – всякакъв вид зависимости. Оказва се, че това е много актуална тема и далеч не е ретро“, казва Пъдев. Той посочва, че в Шотландия, където се развива действието, днес броят на зависимите от хероин е дори по-голям, отколкото по времето, когато е написан романът.
Още при първия прочит на пиесата актрисата Цветина Петрова усеща колко крайна и провокативна е материята. „Неминуемо за нас като актьори, след първия прочит си казахме: „О, жестоко провокативно“. И за нас като игра, и със сигурност, и слушайки го. Надявам се да не е само провокация“. Според нея предизвикателството е било да се намери човешкият пласт зад грубостта на героите.
„Опитали сме се в процеса на работа и да оправдаем, и да заобичаме тези герои. Неминуемо, виждаме тяхната черна страна. Изразните средства са автентични – не сме ги омекотявали. Защото те са хора, които живеят грубо, държат се грубо, псуват. Не сме ги изгладили, не сме ги направили меки... Натуралистични са, което неминуемо ще провокира, както провокираше и нас на сцената“, допълва актрисата.
НЕ ОСЪЖДАШ, НО И НЕ ОПРАВДАВАШ СВЯТ, КОЙТО Е ТОЛКОВА СУРОВ, МРАЧЕН И ЗАВИСИМ
Спектакълът използва похватите на театралния жанр In-Your-Face, който се налага в британския театър в края на 90-те години и поставя зрителя в директен сблъсък с крайни ситуации и неудобни теми. „Това е жанр, който допуска отчуждение. Ние много често коментираме това, което изиграваме на сцената. Има разказ, от който директно влизаш в сцената“, обяснява Пъдев. Според него тази дистанция понякога позволява на зрителя дори по-лесно да се припознае в историята и да се ангажира с нея.
В процеса на работа актьорите постепенно започват да гледат на персонажите си с емпатия. „Ние сме адвокати на ролите си“, казва Цветина Петрова: „В крайна сметка ги заобичваме и започваме да ги оправдаваме“. Същевременно, тя признава, че постоянно се опитва да погледне към героите и отстрани, за да не изгуби критичната дистанция.
„В живота не мисля, че е редно човек да съди. Пак идват универсалните теми – какво значи добро и лошо? Кой е добър и кой е лош? Всеки човек в една ситуация е добър, в друга е лош“, казва Петрова.
ДА НАМЕРИШ ЧОВЕШКОТО В ГЕРОИ, КОИТО РАЗРУШАВАТ СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ
Според Христо Пъдев спектакълът се опитва да покаже, че дори най-мрачните герои не са лишени от човечност: „Ние сме свикнали да сочим с пръст. А във всеки има зрънце човещина. Не всеки е стигнал дотук от лесен живот“.
Той подчертава, че тези хора не са абстрактни персонажи: „Те са около нас, на улицата, постоянно, всеки ден. Ние често не им обръщаме внимание, но те са част от обществото“.
Въпреки че самият той не е преживявал подобна среда, именно това го привлича като актьор: „Слава богу, аз не съм преживял такива неща. Това е магията на театъра – имам шанс да се потопя в атмосфера, която лично на мен ми е непозната“.
За Цветина Петрова именно крайните ситуации правят работата особено вълнуваща: „Тук няма сцена, в която да не се случи нещо крайно. Но това ме провокира да опитам. Най-хубавото в нашата професия е, че можем да изживеем животи, различни от нашия.“
ЗА ФИЗИЧЕСКАТА И/ИЛИ ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ
Спектакълът изисква и силна физическа енергия. „При нас има много физически сцени – хубави, надявам се, които пораждат психологически проблеми“, казва Пъдев. „В нашия спектакъл те са преплетени,  едното следва от другото и вървят заедно“, допълва той.
Според Цветина Петрова това е естествено за история, свързана със зависимости: „В този вид спектакъл тялото ти е подвластно на даден наркотик. Той ти действа физически, но и жестоко много психически, емоционално, ментално“.
ЗА РЕЖИСЬОРКАТА ЕЛИЦА ЙОВЧЕВА
Актьорите са единодушни, че работата с режисьорката Елица Йовчева е преминала изненадващо спокойно. „Тя беше изключително подготвена, но и много диалогичен режисьор. Всичко раждахме заедно“, казва Христо Пъдев. За него е важно актьорът да се почувства съавтор в процеса.
Цветина Петрова също подчертава лекотата на работата: „За мен най-изненадващото беше спокойствието, с което преминахме през процеса. Още на първите репетиции си казахме: „Леле, как ще стигнем дотам?“. Режисьорката обаче успява да води актьорите именно по този ръб между оправдание и осъждане на героите.
„Тя ни буташе към най-лошите неща, които можем да извадим от себе си, а после казваше: „Добре, но защо този човек е стигнал дотам?“, разказва Петрова.
РОМАНТИЗИРАНЕ НА ЗАВИСИМОСТТА?
Един от въпросите, които спектакълът неизбежно повдига, е дали подобен свят може да бъде романтизиран. „Зависимостта не бива да бъде романтизирана, но не бива и да бъде заклеймявана като нещо, което никога не може да се случи на теб“, смята Христо Пъдев.
Според него проблемът често започва от липсата на любов и подкрепа: „Всичко идва от семейството. Липсата на любов там често води дотук. Така че, надявам се, нашата зависимост от това представление да накара хората да се замислят за големите проблеми въобще“.
Актьорите са любопитни как ще реагира публиката. „Представям си, че може да има хора, които ще излязат още на първата сцена, тряскайки вратата“, казва Цветина Петрова. „Би било интересно, ако някой го е разчел и като романтизиране на зависимостта, защото ние сме заложили и едното, и другото“, допълва актрисата, 
Според нея спектакълът умишлено оставя пространство за различни прочити: „Ние сме заложили и едното, и другото – търсене, пробване, експериментиране. Особено при нас, които играем по няколко роли и показваме крайни ситуации“. 

Автор – Даниел ДимитровОператор – Борислав БориславовМонтаж – Валя Ковачева