През последните години се наблюдават тенденции в заявителската активност, които ни карат да бъдем умерени оптимисти по отношение на ръста на заявките за патенти в България, който показва постепенно активизиране на изобретателската дейност. Това каза за БТА председателят на Патентното ведомство Оля Димитрова в навечерието на Конференцията по индустриална собственост на високо ниво „Силата на иновациите: защити, бъди конкурентен, бъди успешен/High level IP Conference „Innovation empowered: protect, compete, succeed“, която ще се състои на 12 март в хотел „Хаят Риджънси София“. Форумът е организиран по повод 133-тата годишнина от влизането в сила на първия Закон за търговските и индустриалните марки (22 април 1893 г.).
Конференцията ще приключи с церемония по вписване в Златната книга на Патентното ведомство на Република България. Началото на тази традиция е поставено по време на официалното честване на 1300 години от създаването на българската държава, като всяка година в книгата се добавят имената на изявени изобретатели и откриватели.
През 2025 г. в Патентното ведомство са подадени 194 броя заявки за патенти за изобретения, което е ръст от 4,3 на сто в заявителската активност спрямо предходната 2024 г., каза председателят на Патентното ведомство. През настоящата година се наблюдава сериозен ръст по отношение на търсенето на закрила с патент за изобретение за периода от 1 януари 2026 г. до днешна дата, в сравнение със същия период на миналата 2025 г. Броят на подадените заявки за патент от началото на настоящата година е 76, а за същия период на миналата година подадените заявки за издаване на патент за изобретение са 37. Още по-впечатляващи са данните за заявителската активност за периода от началото на годината до днес по отношение на полезния модел. Броят на подадените заявки за регистрация на полезен модел от началото на настоящата година е 133, а за същия период на миналата година той е 49, коментира председателят на Патентното ведомство. 
Като цяло тенденцията ни кара да сме с положителна нагласа - броят на заявките за патенти се очаква да расте, но към днешна дата е нисък в сравнение със стойността, постигната през 2015 г. например, когато са подадени почти 300 броя заявки за патент, каза Оля Димитрова. По думите й това показва, че в България има научен и изобретателски потенциал, но той все още не се превръща достатъчно активно в патентована технология и пазарни продукти.
По отношение на областите най-много заявки традиционно се подават в машиностроенето и енергетиката, но за област електроника и телекомуникации се наблюдава бърз темп на нарастване на дела и се очаква в бъдеще областта да заеме водеща позиция, каза председателят на Патентното ведомство. Има и добра заявителска активност в някои направления на медицинските и биотехнологичните разработки, допълни Оля Димитрова. 
Патентният индекс 
Към момента Европейското патентно ведомство все още не е публикувало пълния „Патентен индекс за 2025 г.“ с данни по държави, уточни председателят на Патентното ведомство и допълни, че тази публикация обикновено излиза през пролетта. Все пак наличните данни от Патентен индекс 2024 и по‑стари статистики дават добра картина за тенденциите и представянето на България, коментира Оля Димитрова.
Най-динамичният растеж при патентната активност през последните години се наблюдава основно в азиатските икономики, каза председателят на Патентното ведомство. Лидер е Китай, който подава най-много международни заявки и продължава да увеличава броя им - с около 5,3 на сто ръст през 2025 г., като вече е най-активният заявител на заявки по PCT системата - (Patent Cooperation Treaty - Договор за патентно коопериране). 
Силен ръст се отчита и при Южна Корея, която увеличава заявките си с около почти 5 на сто и поддържа почти три десетилетия непрекъснат растеж. В Европа ръст се отчита при Швейцария и Обединеното Кралство. 
В ЕС растежът е по-умерен - страни като Испания, Финландия, Португалия и Чехия, показват постепенно увеличаване на патентната активност, макар и с по-ниска база. 
На този фон България остава в групата на по-малките иноватори в Европа - броят на заявките за европейски патент е сравнително нисък и расте по-бавно, коментира председателят на Патентното ведомство. По думите й това означава, че страната има научен и инженерен потенциал, но все още изостава по мащаб на патентната активност и комерсиализацията на иновациите в сравнение с водещите икономики. Не трябва да се пропуска фактът, че страната ни показва умерен растеж, което е положителен сигнал, но следва да изчакаме официалните данни от Патентен индекс 2025, допълни председателят на Патентното ведомство.
Изводът, който се налага, е, че глобалната конкуренция за иновации се измества към държави със сериозни инвестиции в технологии и научни разработки, докато за България основното предизвикателство остава по-активното превръщане на научните резултати и инженерните идеи в защитени патенти и пазарни продукти, отбеляза Оля Димитрова.
По данни на Европейското патентно ведомство от Патентен индекс 2024 класацията по брой подадени заявки за европейски патенти по държави се оглавява от няколко големи иновационни икономики, а именно САЩ, Германия, Япония, Китай Южна Корея, следвани от Франция, Швейцария, Нидерландия, Обединено Кралство и Италия. Тези държави формират челните позиции от патентната активност в Европа, посочи председателят на Патентното ведомство. 
Тя съобщи, че България е извън първите 30 държави по брой заявки и попада в групата на страните с малък обем на подадени заявки за издаване на Европейски патент. Броят на заявленията от български заявители възлиза на десетки на годишна база, което поставя страната далеч от челната част на европейската класация. Председателят на Патентното ведомство коментира, че това сочи, че трябва да се търсят повече възможности за създаване на условия, при които научните разработки и технологичните решения да достигат до международна патентна защита, особено предвид факта, че България е част от единната европейска патентна система, която позволява действието на издаден европейски патент едновременно на територията на 18 държави членки на Европейската патентна конвенция, без притежателят да предприема действия пред съответните национални органи.
Заявките за европейски патенти
Заявките за европейски патенти се разпределят в няколко основни технологични области, като през последните години ясно се вижда изместване към дигитални и „зелени“ технологии, каза председателят на Патентното ведомство. Най-силна динамика се наблюдава при изкуствения интелект и софтуерните технологии, енергийните технологии, свързани със зеления преход, транспортните технологии и електромобилността. В същото време се наблюдава по-бавен растеж при дигиталните комуникации и по-осезаем спад при фармацевтичните разработки. С други думи, патентната активност все по-силно следва глобалните икономически приоритети - цифровата трансформация и декарбонизацията на икономиката, коментира Оля Димитрова.
Топ 5 на компаниите с най-много подадени заявки за европейски патенти
Според данните от Европейското патентно ведомство (Патентен индекс 2024) в топ 5 на компаниите с най-много подадени заявки за европейски патенти попадат основно големи технологични корпорации от телекомуникационния, електронния и отбранителния сектор, а именно "Самсунг" (Samsung) с повече от 5000 заявки (област: електроника, полупроводници, мобилни технологии), „Хуавей“ (Huawei) с над 4300 заявки (област: телекомуникации, 5G технологии, дигитални комуникации и "Ел Джи" (LG) с над 3500 заявки (област: електроника, батерии, електромобилни технологии. Европейските компании "Сименс" (Siemens), БАСФ (BASF) и "Ериксон" (Ericsson) също присъстват в класацията.
Посоченото ясно показва, че водещите заявители на заявки за европейски патент са глобални технологични корпорации, инвестиращи огромни средства в научно-изследователска дейност. Най-силно представени са телекомуникациите, електрониката, чиповете и дигиталните технологии, коментира председателят на Патентното ведомство. 
Заявителската активност при марките, полезните модели, промишления дизайн
Заявките за регистрация на полезен модел, подадени в Патентното ведомство през 2025 г., са 284 броя, резултат, който сочи лек спад спрямо предходната година, каза Оля Димитрова и допълни, че през първото тримесечие на тази година се отбелязва трикратен ръст, който дава основание за оптимизъм за крайните резултати на настоящата година.
През 2025 г. са постъпили 112 броя национални заявки за промишлен дизайн, което бележи спад спрямо предходната година, каза председателят на Патентното ведомство. Броят на подадените заявки за регистрация на промишлен дизайн от началото на настоящата година е 20, като за същия период на миналата година подадените заявки за регистрация на промишлен дизайн са в същия порядък. Данните показват, че в голяма степен се очакват крайни резултати, близки до миналогодишните, коментира Оля Димитрова и допълни, че тези резултати следва да бъдат анализирани в светлината на заявяването в Европейската служба за интелектуална собственост, където България показва активност през 2025 г. с около 300-350 броя заявки за регистрация на дизайн на Общността.
През 2025 г. са подадени 4124 заявки за регистрация на марки, което е с 5,12 на сто ръст спрямо 2024 г. Броят на подадените заявки за регистрация на марки от началото на настоящата година е 736, а за същия период на миналата година подадените заявки за регистрация на марка са били 709. Очакват се по-добри крайни резултати на настоящата година, тъй като е налице повишение от почти 4 на сто, каза председателят на Патентното ведомство. По думите й данните ясно сочат, че марките остават най‑масовият обект на защита, с устойчив интерес от бизнеса. В голяма степен според нея това се дължи на важността им за пазарното позициониране и разпознаваемост. Високата активност при марките принципно е типична за икономики със силен сектор услуги, както и за такива с потребителски ориентирани компании, каза още председателят на Патентното ведомство.
Конференцията по индустриална собственост на високо ниво
На 22 април 1893 г. влиза в сила първият Закон за търговските и индустриалните марки – нормативен акт, който се оценява като основополагащ за защитата на индустриалната собственост у нас, каза председателят на Патентното ведомство. С него България прави важна крачка към утвърждаването на принципите на честната търговия, защитата на предприемачеството и насърчаването на иновациите, допълни Оля Димитрова.
Тя отбеляза, че през изминалите повече от сто и тридесет години системата за закрила на индустриалната собственост постоянно се развива и усъвършенства, като от първоначалната защита на търговските марки тя постепенно обхваща и други обекти – изобретения, промишлени дизайни, географски означения, сертификати за допълнителна закрила. Днес тази система се основава на модерно законодателство, хармонизация с европейските и международните стандарти и ефективни институции, заяви председателят на Патентното ведомство. 
По думите й закрилата на индустриалната собственост е ключов фактор за развитието на икономиката на национално, европейско и глобално ниво, тъй като има безспорен принос за осигуряване на сигурна среда за инвестиции, стимулира творчеството и подкрепя научно-техническия прогрес. Тя защитава труда и идеите на изобретателите, учените и предприемачите – хората, които движат развитието на обществото напред. Годишнината, която отбелязваме, е не само повод да си припомним постигнатото, но и възможност да погледнем към бъдещето - към една още по-силна система за защита на иновациите и интелектуалния потенциал на България, каза председателят на Патентното ведомство.
Във връзка с фокуса на конференцията в София председателят на Патентното ведомство изтъкна, че темата за иновациите и тяхната защита чрез индустриална собственост е приоритетна за икономическото развитие на България. „В съвременната икономика конкурентоспособността на държавите все повече зависи от способността им да създават нови технологии и да ги защитават чрез патенти, марки и промишлени дизайни. За нашата страна това е особено важно, защото тя все още изостава от водещите европейски иновационни икономики“, коментира Оля Димитрова. Същевременно тя изтъкна, че има положителни тенденции - развиваща се стартъп екосистема, силни ИТ и технологични компании. Предизвикателството е по-често научните разработки и идеите да се превръщат в реални продукти и патенти. Именно затова подобни форуми поставят акцент върху връзката между наука, бизнес, образование и защита на иновациите, обобщи Оля Димитрова.