Повече от десетилетие след създаването си Европейският банков съюз остава един от ключовите проекти за задълбочаване на икономическата и финансовата интеграция в Европейския съюз. Изграден като институционален отговор на финансовата криза от 2008 г. и последвалата дългова криза в еврозоната (започнала в периода 2009-2010 г.) той има за цел да прекъсне връзката между проблемите на банките и публичните финанси, да засили доверието във финансовата система и да наложи по-единни правила за банковия сектор в ЕС.
Банковият съюз се основава на три основни стълба - общ банков надзор, общ механизъм за преструктуриране на банки в затруднение и европейска схема за гарантиране на депозитите. Днес първите два механизма функционират изцяло, докато третият остава предмет на продължаващи законодателни и политически обсъждания.
Началото на реформата след финансовата криза
Идеята за банков съюз се оформя през 2012 г., когато европейските лидери решават да изградят по-интегрирана рамка за банков надзор и управление на кризи. Тогава става ясно, че проблемите в банковия сектор могат бързо да се прехвърлят към държавните бюджети и да задълбочат финансовата нестабилност.
В отговор Европейска комисия представя законодателни предложения за създаване на общ банков надзор и по-строга регулаторна рамка. Инициативата бързо се превръща в ключов елемент от усилията на ЕС за укрепване на финансовата стабилност.
През 2013 г. Европейски парламент разглежда законодателството за създаване на единен банков надзор. В позиция от 22 май същата година евродепутатите подчертават, че прехвърлянето на надзорни правомощия към европейско равнище трябва да бъде съпроводено с по-голяма институционална отчетност. В официалното съобщение парламентът отбелязва, че „прехвърлянето на правомощия от национално към европейско равнище трябва да върви ръка за ръка със създаването на отчетност на равнище ЕС“.
Единният надзорен механизъм
Първият стълб на банковия съюз - Единният надзорен механизъм (SSM) - започва да функционира през ноември 2014 г., когато Европейска централна банка поема пряк надзор над най-големите и системно значими банки в еврозоната и в участващите държави.
При приемането на законодателството, ЕП извоюва ключови отстъпки за по-голяма прозрачност. Докладчиците на Парламента тогава бяха категорични: „Прехвърлянето на надзорни правомощия към ЕЦБ не е празен чек. То трябва да бъде придружено от демократичен контрол, за да знаят гражданите как се вземат решенията, засягащи техните спестявания“.
Националните надзорни органи запазват ежедневния контрол върху по-малките банки, но работят в рамките на обща европейска система и под координацията на ЕЦБ. Целта е да се гарантира еднакво прилагане на капиталовите изисквания, правилата за управление на риска и надзорните проверки. ЕП ще може също така да провежда разследвания на сериозни грешки на надзорния орган. Отделните депутати ще могат да задават въпроси в писмена форма на органа и да получават бърз отговор.
Днес под прекия надзор на ЕЦБ се намират над 110 значими банкови групи, които представляват по-голямата част от банковите активи в еврозоната. След приемането на законодателството Европейска централна банка определи създаването на механизма като „важна стъпка към възстановяване на доверието във финансовата система на Европа“.
Механизъм за преструктуриране на банки
Вторият стълб - Единният механизъм за преструктуриране (SRM) - определя как се процедира при фалит или сериозни затруднения на банка. Основната цел е проблемните банки да бъдат преструктурирани или ликвидирани по предвидим начин, като се защитят вложителите и се избегне използването на публични средства.
Регламентът за SRM е приет през 2014 г. след преговори между Европейски парламент и държавите членки в Съвета на ЕС, а механизмът става напълно оперативен от 1 януари 2016 г.
SRM включва Единния съвет за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране, финансиран чрез вноски от банковия сектор. Един от най-известните примери за прилагане на европейската рамка е преструктурирането на „Банко Популар“ (Banco Popular) през 2017 г., когато проблемната испанска банка беше продадена на „Банко Сантандер“ (Banco Santander), за да се избегне по-широк финансов риск за системата.
„Надзорният наръчник“ и надзорните реформи
Паралелно с изграждането на трите стълба ЕС разработва и Надзорният наръчник на Европейския надзорен механизъм (Single rulebook) за банковия сектор, включващ капиталови изисквания, правила за възстановяване и преструктуриране на банки и стандарти за защита на вложителите.
Целта на тези реформи е банковата система да бъде по-добре капитализирана и по-устойчива на икономически сътресения. Основен принцип на новата рамка е акционерите и инвеститорите да поемат първоначалните загуби при банкови проблеми, преди да се прибягва до публични средства.
В последните години европейските институции работят и за опростяване на надзорните процедури. Европейска централна банка започна реформа на банковия надзор с цел намаляване на административната тежест и по-силен фокус върху основните рискове.
Реформата е представена в доклада „Streamlining supervision, safeguarding resilience“, публикуван през декември 2025 г. В блог публикация председателят на надзорния съвет на ЕЦБ Клаудия Бух и членът на съвета Шарън Донъри подчертават, че инициативата не представлява дерегулация, а цели „по-ефективен надзор, който да гарантира устойчиви банки и стабилна финансова система“.
Сред предвидените мерки е опростяване на годишния надзорен преглед на банките (SREP), както и ускоряване на т.нар. „fit and proper“ оценки на членовете на управителните органи. Средното време за тези процедури е намалено от 109 дни през 2023 г. на 97 дни през 2024 г.
Предвижда се също ускорена процедура за одобрение на нискорискови обратни изкупувания на акции от банките, както и по-бърз процес за одобрение на вътрешните модели за управление на риска, използвани от голяма част от значимите банки под надзора на ЕЦБ.
Предложението за европейска гаранция на депозитите
Третият стълб на банковия съюз е Европейската схема за гарантиране на депозитите (EDIS). Законодателното предложение за нея е представено на 24 ноември 2015 г. от Европейска комисия, като от тази година то е блокирано в Европейския парламент.
EDIS е „липсващата част“ от пъзела, която трябва да превърне националната защита на спестяванията в общоевропейска. В момента при банков фалит гаранцията до 100 000 евро се осигурява от националните фондове. Основният икономически риск тук е т.нар. омагьосан кръг: ако мащабна банкова криза изтощи националния фонд, държавата трябва да го попълни, което застрашава публичните ѝ финанси и стабилността на валутата.
Идеята е националните фондове за гарантиране на депозитите да бъдат подкрепени от общ европейски механизъм, който да осигури по-равномерна защита на вложителите в целия банков съюз. В представянето на инициативата Комисията подчертава, че такава схема „ще укрепи банковия съюз“ и ще помогне за „по-нататъшно намаляване на връзката между банките и държавните бюджети“.
Проектът обаче е блокиран политически заради опасения в някой държави, че техните стабилни фондове ще бъдат използвани за покриване на дефицити в държави с по-висок дял на лошите кредити. Затова се предлага поетапно въвеждане - от споделяне на ликвидност под формата на заеми към пълно съвместно осигуряване на средствата. За българския вложител финализирането на EDIS би означавало, че сигурността на неговите спестявания ще почива върху финансовата мощ на целия Европейски съюз, а не само върху капацитета на местния фонд.
България в банковия съюз
България се присъединява към банковия съюз на 1 октомври 2020 г. чрез режим на тясно сътрудничество между Българската народна банка и Европейска централна банка. От тази дата ЕЦБ поема прекия надзор над значимите банки в страната.
Участието в банковия съюз се разглежда като важна стъпка към по-дълбока финансова интеграция и към подготовката за присъединяване към еврозоната, което приключи с пълноправното ни членство от 1 януари тази година. То въвежда общоевропейски надзорни стандарти, редовни стрес тестове и участие в общата рамка за преструктуриране на банки.
Перспективи
През последните години европейските институции поставят все по-силен акцент върху необходимостта банковият съюз да бъде завършен. Президентът на Европейска централна банка Кристин Лагард неколкократно заяви, че „завършването на банковия съюз остава ключово за финансовата стабилност и за по-дълбоката интеграция на европейските финансови пазари“.
Подобни позиции изразяват и представители на Европейска комисия и Европейски парламент, които подчертават, че общата европейска гаранция на депозитите би могла да укрепи доверието в банковата система и да намали фрагментацията на финансовите пазари.
Повече от десет години след началото си банковият съюз вече функционира като обща рамка за банков надзор и управление на банкови кризи. Завършването на третия му стълб - общата европейска гаранция на депозитите - остава следващата важна стъпка в развитието на тази интеграционна архитектура. В рубриката „ЕС право БГ“ БТА представя информация за транспонирането и прилагането на европейското законодателство в България.Материалите може да видите тук.