Астероиди се "замерват" едни други с космически "снежни топки", показва изследване
Авторите на изследването, публикувано в сп. The Planetary Science Journal, сравняват този процес със замерването със снежни топки.
Изследователите са стигнали до това заключение, след като са анализирали изображения, получени от мисията ДАРТ (DART, Double Asteroid Redirection Test) на НАСА. Те са открили ветрилообразни ивици по повърхността на астероида Диморфос (Диморф). Според учените тези ивици са оставени от отломки от по-големия му астероид-спътник Дидимос (Дидим).
Водещият автор на изследването Джесика Съншайн казва, че екипът първоначално е предположил, че необичайните ивици се дължат на грешки в камерата или обработката на изображенията. След по-нататъшен анализ обаче е станало ясно, че снимките показват следи от слаби удари от бавно движещи се фрагменти.
Според направените изчисления отломките са напуснали повърхността на Дидимос със скорост от около 30 сантиметра в секунда - по-бавно от движението на човек, когато ходи. Достигайки Диморфос, те са оставили характерни ветрилообразни следи по повърхността му.
За да проверят хипотезата, изследователите са направили лабораторни тестове и компютърни симулации. В един от експериментите те са пуснали топчета в пясък, примесен с камъни, имитирайки падането на фрагменти върху повърхността на астероида. Получените "десени" са били подобни на наблюдаваните на Диморфос.
Наблюденията предоставят и първото визуално потвърждение на YORP-ефекта (Yarkovsky-O'Keefe-Radzievskii-Paddack effect) - процес, при който слънчевата светлина постепенно завърта малки астероиди и може да доведе до изхвърляне на материал от техните повърхности.
Учените очакват да получат нови данни от сондата "Хера" (Hera) на Европейската космическа агенция (ЕКА), която по план трябва да достигне системата Дидимос през декември 2026 г. Космическият апарат ще може да провери дали структурите, открити на повърхността на Диморфос, са оцелели след сблъсъка със сондата ДАРТ.


Следете новините ни и в GoogleNews