Общо 53 жалби с твърдения за неправомерно видеонаблюдение са постъпили в Комисията за защита на личните данни от началото на февруари насам
КЗЛД работи съвместно с прокуратурата и МВР по всички случаи.
Видеонаблюдението или видеозаснемането се подчинява на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент за защита на данните - ОРЗД). Той е приет през 2016 г. С развитието на технологиите обаче видеозаснемането постепенно се превръща в едно от основните предизвикателства в областта на защитата на лични данни.
В края на 2025 г. Европейската комисия представи предложението си за така наречения Цифров омнибус - нов регламент, предвиждащ опростяване на част от цифровите регламенти на Европейския съюз. „Цифровият омнибус“ включва изменения в няколко законодателни акта в областта на цифровите технологии, включително ОРЗД. Новите предложения на ЕК не засягат пряко видеонаблюдението, но въпреки това е важно как европейското законодателство го регулира.
Видеонаблюдението – между регулациите и отговорността
ОРЗД е обща рамка, която не описва конкретните начини за събиране на лични данни, а се фокусира върху тяхното обработване и съхранение. Видеонаблюдението обаче представлява операция по събиране и обработване на лични данни. За да бъде законосъобразно, трябва да е налично поне едно от основанията за обработването на лични данни, посочени в чл. 6 от ОРЗД. Те включват: изрично съгласие от заснеманите лица (субекти на данни), изпълнение на договор, спазване на законово задължение, защита на интерес на физическо лице, обществен интерес и др. При всички случаи заснеманите трябва да бъдат информирани, че на конкретно място се извършва видеонаблюдение.
Конкретни детайли за видеонаблюдението са разписани в Указания 3/2019 на Европейския комитет по защита на данните (ЕКЗД). Създаването на такива насоки е задължение на ЕКЗД, а съответните национални органи трябва да ги спазват, за да осигурят еднакво прилагане на европейското законодателство.
Указанията ясно описват, че е недопустимо видеонаблюдението в помещения за медицински прегледи и лечение (освен при случаи на клинични изследвания, с изрично съгласие от страна на заснеманите), както и в санитарни помещения и сауни.
От своя страна администраторите на данни трябва да предприемат мерки за защита още преди да започнат да събират и обработват видеозаписи. Те са длъжни да гарантират както защитата на данните, така и неприкосновеността на личния живот на заснеманите. Това включва деактивиране на технически функции като неограничено насочване на камерите, възможност за приближаване на изображението, предаване на изображения по радио канал и др.
В България
Комисията за защита на личните данни е органът, отговорен за прилагането на ОРЗД и на българския Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД). На сайта на КЗЛД има описани правила за това кой и как може да извършва видеонаблюдение. Те са в съответствие с разпоредбите в общия европейски регламент. Комисията обаче няма правомощия да контролира видеозаснемането. Тя може да се намеси при получени жалби и сигнали за неправомерни действия на администратори, които събират, съхраняват и обработват лични данни, включително видео данни.
На 12 февруари председателят на КЗЛД Борислав Божинов беше изслушан в Народното събрание във връзка със случаите от козметичните салони и гинекологичния кабинет. Пред депутатите Божинов обясни, че до оповестяването на тези случаи, в Комисията не са постъпвали подобни сигнали, а частните охранителни фирми, лицензирани да извършват видеонаблюдение, са под регулацията на Закона за частната охранителна дейност, а не ЗЗЛД.
В отговор на запитването на БТА от КЗЛД съобщават, че за 2025 г. са постъпили общо 690 жалби и сигнали и запитвания с предмет видеонаблюдение. Общо 163 от тях са приключени. Извършени са над 240 проверки на място в цялата страна. КЗЛД е издала и наложила корективни мерки, официални предупреждения, разпореждания, временни забрани за обработване и глоби, но за цялата изминала година не са съставяни актове за административни нарушения, нито наказателни постановления.
На въпрос на БТА дали планират предложения за законодателни промени на национално ниво, от КЗЛД отбелязват, че хипотезите на видеонаблюдение на практика са неограничени, поради което не могат да бъдат обхванати от един единствен нормативен акт. Затова текстове, свързани с регулацията на видеозаснемането, следва да се включат първо в секторното европейско законодателство (каквито са Указанията за видеонаблюдението на ЕКЗД – б.а).
Независимо от това КЗЛД пояснява, че разглежда възможности и текстове с общ рамков характер, които евентуално биха могли да се въведат и в българския Закон за защита на личните данни.


Следете новините ни и в GoogleNews