Двойно „по-скъпо“ ще бъде депутатското кресло от 19 Русенски многомандатен избирателен район на 19 април. Това сочи анализът на данните от изборите от 2021 година насам, броят избиратели и прогнозната избирателна активност.
През април 2021 година, когато депутатските мандати от региона са 8, представителите на Русе и областта  влизат в законодателната власт с вота на 11 000 души при 88 000 души гласували. През юли същата година в изборите участват 74 000 и за избор на един народен представител са достатъчни 9250 гласа.                   

През октомври 2022 година „цената“ на мандата пада на 8100 гласа при 65 000 гласували. Шест месеца по-късно, през април 2023 година, когато мандатите вече са намалени на 7, за избор на депутат са нужни 9700 гласа от подадените 65 000 бюлетини, а през юни 2024 година настъпва срив - за място в парламента са достатъчни едва 7500 гласа от всички 53 000 гласували. Почти същата е картината през октомври 2024 година - 56 000 отишли до урните и избор на народен представител с 8000 гласа. Всички посочени цифри са приблизителни, с незначителни закръгления.
Очакванията са на 19 април да има рязко увеличение на избирателната активност. Според различните социологически агенции тя ще бъде между 55% и 68%. При 198 006 избиратели по предварителни списъци  изчисленията за тежестта на един мандат варират от над 15 500 до над 19 200 гласа според по-консервативните или по-оптимистичните прогнози по отношение на активността.
Обобщеният извод е, че минималният праг за влизане в парламента, без да се разчита на преразпределение на базата на националния резултат на съответната политическа сила, ще бъде около 11 000-13 000 гласа, а средният, изчислен при 60% активност - 16 500 гласа. Това на свой ред вдига и броя на преференциите, необходими за разместване на съответната листа - 7% по закон. При същата активност обаче - 60%, за кандидат от партия с по-нисък прогнозен резултат и шанс за излъчването на един народен представител, преференциите биха имали значение, ако са толкова масови, че надхвърлят тези на водача. Той пък има бонус, че за „негови“ се смятат не само подадените лично за него бюлетини, а и всички гласове, където няма изрична посочена преференция. При политическите сили с шанс за повече от един депутати, които според предварителните изчисления са две, за разместване на листата ще бъдат необходими между 1260 и 2660 лични предпочитания. И това вече наистина ще бъде голямо мерило за лично доверие и популярност.
Както социолози и политолози, така и политици предвиждат много оспорвани избори, в които прескочилите 4% малки партии ще имат нужда от сериозен национален резултат, за да могат евентуално да „прелеят“ гласове към водача на русенската си листа и той да влезе в парламента при нисък местен резултат. Това става по метода Хеър-Ниймайер, математическа формула, която работи на базата на благоприятния за малките партии най-голям остатък. Това прави важен буквално всеки глас. Разлика с няколко бюлетини може да реши дали дадена партия ще има депутат от Русе или от друг избирателен район.
Интересна картина показва и динамиката на броя на избирателите в Русенска област, който без изненада продължава да намалява. Ако през 2021 година според избирателните списъци право на глас в региона са имали около 204 000 души, то на 19 април, както по-горе посочихме, те вече са 198 006.
Така за пет години областта е загубила около 6000 избиратели - спад от около 3 на сто. 
Логично най-много са хората с право на глас на 19 април са в Русе - 142 470. В останалите общини бройката на гласоподавателите е следната: Борово - 4633 души, Бяла - 10 917, Ветово - 12 140, Две могили - 7282, Иваново - 6713, Сливо поле - 9807, Ценово - 4044.
В малките общини проблемът с ниския брой на избирателите е особено осезаем. В същото време именно малките общини традиционно дават по-висока активност. Ценово и Иваново са сред местата с най-много гласуващи, докато в голямата община Русе активността обикновено е по-ниска. Така политическата тежест на областта се крепи на Русе заради броя на населението, но вотът с най-голяма енергия идва от малките общини.
Намаляването на избирателите е пряко отражение на дългогодишните демографски процеси в Северна България - отрицателен естествен прираст, застаряване и миграция към големите градове и чужбина. Зад статистиката стои бавното свиване на населението, което постепенно лишава региона от част от тежестта му в националната изборна картина. Броят на депутатските мандати в региона вече беше редуциран през 2023 година от 8 на 7. Засега ново намаление не се предвижда, но при задълбочаване на тенденцията въпросът за бъдещото политическо представителство на Русенско може отново да стане актуален.