Нестабилната ситуация около световната геополитика, достъпа до природен газ и покачващите се цени на борсите върна ядрената енергетика като най-приемливия вариант в базовия енергиен микс на Европа. Това за България е положителна посока на развитие, тъй като ние сме една от държавите с доста сериозни познания в експлоатацията на ядрени мощности и внедряване на потенциала, който ще имат те в бъдеще, заяви в подкаста на Българската телеграфна агенция „ЕС Право БГ“ евродепутатът Цветелина Пенкова (Българска социалистическа партия/Прогресивен алианс на социалистите и демократите).
„В предходния мандат на Европейския парламент ни отне доста време да се преборим какъв ще е енергийният микс. Тогава изнесохме редица битки с признаването на ядрената енергетика за зелена, устойчива и стратегическа, т.е. със статут на енергиен източник на бъдещето. В предишния парламент основен акцент беше Зелената сделка и доста голяма част от колегите се бяха насочили изцяло към инвестиции във ВЕИ мощности. Но когато говорим за един стабилен микс, ние няма как да пренебрегнем базовите мощности, които в случая са три вида - газови централи, ядрена енергетика и въглища,“ пояснява евродепутатът. По нейните думи, вече е налице обща европейска позиция за въглищата, която гласи, че поради изчерпване на суровините и високоемисионния им характер те няма как в дългосрочен план да бъдат активна част от енергийния микс. Поради тази причина основният дебат е бил насочен към постигане на баланс между позициите на ядрените мощности и възобновяемите източници на енергия. Следващата фаза, към която предстои да се насочат усилията, е да се гарантира по-добра свързаност между държавите членки, за да може енергията, която се произвежда в различните части на Съюза, да достига до всеки един регион и цената да бъде еднаква.
От началото на март Цветелина Пенкова е избрана за главен преговарящ от страна на Европарламента по европейското законодателство, отнасящо се за единния енергиен пазар. Актовете, по които ще работи с нейния екип, както и с помощта на българските институции, еса насочени към трансграничната свързаност на електропреносната мрежа в ЕС. „Това е изграждането, обновяването и подобряването на инфраструктурата, т.е. на електропреносните мрежи. Към момента, ако погледнем картата на Европа, ще видим доста сериозни различия по отношение на цената на електроенергията. Има ситуации, в които цената й в отделни отрязъци на денонощието в Югоизточна Европа е около 10 пъти по-висока от цените в Северна Европа. Това създава доста сериозен дисбаланс, от една страна, по отношение на нашите потребители в България и региона и по отношение на конкурентоспособността на нашата индустрия. А този проблем може да бъде решен чрез гарантиране на свързаност. В момента електроенергията не тече свободно в рамките на Европейския съюз“, посочва тя.
Резултатът е, че Югоизточна Европа е изолирана в процеса, тъй като връзките в електропреносната мрежа са с много малък капацитет в централните части на Европа и по-точно - в Австрия и Унгария. Това не позволява свободното движение на енергия в рамките на целия Съюз. „Представете си го като една магистрала и когато има задръстване по нея, се увеличава цената на който и да е автомобил по отношение на горивото, което той разходва. Идеята е да решим този проблем със задръстванията, т.е. Европа най-накрая осъзна, че са необходими сериозни инвестиции не само в подобряване, но и в изграждане на изцяло нова мрежа, която да позволи свободното движение на енергия, защото само по този начин може да се гарантира единен енергиен съюз и ако има разлика в цените е много трудно да градим обща европейска икономика“, коментира Пенкова.
Според нея на първо място в стратегията стои потреблението, и съответно - гарантиране на постоянно захранване на потребители и индустрии в рамките на целия ЕС. Една от основните цели е то да бъде на достъпни, уеднаквени цени, подчертава евродепутатът. „На второ място се опитваме да гарантираме, доколкото се може, автономност в рамките на производството на електроенергия, тоест ВЕИ-тата са едно от решенията в тази посока, за да не сме изцяло зависими от внос на суровини от трети страни, които са извън нашата общност. Разбира се, наивно е да мислим, че може да имаме стабилна енергетика изцяло изолирани, без да разчитаме на внос отвън, по простата причина, че ЕС е изчерпал голяма част от природните си ресурси, и трябва да сме прагматично настроени към факта, че ще трябва да внасяме част от тях - било то природен газ, било то ядрено гориво за централите на Съюза, защото производствата в момента не могат да задоволят нуждите на целия пазар. Но, говорейки за внос от трети страни, е добре да осъзнаем един урок, който научихме - че в енергетиката, както и в икономиката, не можем да говорим само за диверсификация на източници, а трябва да говорим и за диверсификация на доставчици, за да не изпадаме в зависимост от която и да е друга външна за ЕС страна,“ обобщава българският евродепутат.  
Гледайте ни в YouTube
Слушайте ни в SoundCloud и Spotify