В България има остра нужда от повишаване на ефективността на електронните услуги за всички - за бизнесa и за гражданите, посочи Александър Станев, съветник на главния изпълнителен директор на „БОРИКА“ АД на събитие за медиите, организирано от компанията, на което бяха разгледани развитието на дигиталната идентичност, въвеждането на Европейския портфейл за дигитална самоличност (EUDI Wallet) и използването у нас на удостоверителни услуги.
Правят се крачки в тази посока и смятаме, че нашата платформа за удостоверителни услуги B-Trust осигурява възможността държавната администрация наистина да предоставя услугите отдалечено и то с изключително високо ниво на сигурност, добави Станев.
Станев припомни, че схемата за електронна идентификация B-Trust eID, оперирана от „БОРИКА“, премина успешно проверка на ЕК през февруари, получавайки оценка за ниво на осигуреност „Високо“ - максималното, предвидено в европейския регламент относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (eIDAS). Той коментира, че това е заслужено постижение за целия екип, който създава такива услуги в компанията, защото гарантира на всеки, който използва електронна идентификация в страната, че доверието в система е изключително високо. Станев добави, че схемата е напълно съвместима с всички най-високи стандарти за сигурност, защита на данните и оперативна поддръжка. 
Европейският електронен портфейл за дигитална самоличност е инициатива, разработвана от ЕК, с цел да позволи на гражданите и бизнеса да се идентифицират, да подписват документи и да извършват електронни трансакции в ЕС, като контролират личните си данни. Регламентът за цифровата самоличност е в сила от май 2024 г. и изисква всяка държава членка да осигури поне един портфейл за цифрова самоличност до края на 2026 г., а публичният сектор и регулираните индустрии да започнат задължителното му приемане от март 2027 г., припомня БТА.
Министерството на електронното управление публикува техническата архитектура за Европейския портфейл за цифрова самоличност, който предстои да бъде изграден у нас, съобщиха през февруари от министерството. Започнала е и процедурата по обществено обсъждане по проекта на Закон за европейския портфейл за цифрова самоличност.
Държавата е започнала своята подготовка, ние активно помагаме с нашето знание, опит и технологична експертиза в изграждането на потенциалния бъдещ държавен портфейл за дигитална идентичност, който би следвало да осигури минималното, базово за всеки гражданин на страната, така че да може да се ползва от този тип услуги, а те ще нарастват с времето, защото потенциала на технологията е много голям, посочи Станев. Това, което постигнахме с европейската проверка, е началото и основата за създаването на такъв портфейл за България. Изискването е всеки един бъдещ портфейл за електронна идентичност в Европа да е стъпил върху схема за електронна идентичност с ниво „Високо“, така че нашата подготовка сме я направили, добави той.
Мартин Орешарски, директор „Удостоверителни услуги“ в „БОРИКА“, отбеляза, че България е доста добре развита дигитално и се предлагат редица дигитални услуги, но според него това, което липсва, е тяхната популяризация и познаваемост от потребителите. Орешарски припомни, че в България Законът за електронния подпис датира от 2001 г., подписан тогава символично от президента Петър Стоянов с електронен подпис. Тогава България стана шестата страна в Европа, макар и не членка на ЕС по онова време, която прие закон за електронния подпис и електронния документ. 
Той цитира данни на компанията, според които 89 процента от всички техни клиенти дават обратна положителна връзка за услугите, които се предоставят.
Анкета на „БОРИКА“ с участието на 5749 респонденти показва, че 66 процента от анкетираните вече използват електронна идентификация, информира Николай Лазаров, директор „Маркетинг и комуникации“ в компанията. Допитването отчита, че 69 процента от клиентите на „БОРИКА“ очакват разпространението на дигиталните услуги да нараства. 42 процента все още не подписват електронно, показват още данните, като от компанията смятат, че това носи потенциал за бъдещ ръст.