Хората със затлъстяване, които използват инжекции за отслабване като „Уегови“ (Wegovy) или „Мунджаро“ (Mounjaro), могат да възвърнат почти две трети от теглото, което са загубили, в рамките на една година след спирането на лечението. Това съобщава ДПА, като се позовава на изследване на учени от Университета в Кеймбридж.
Въпреки това периодът на повторно покачване на теглото след прекратяване на терапията вероятно достига плато, като пациентите успяват да задържат сравнително малка част от ефекта – приблизително една четвърт от сваленото тегло, уточняват изследователите.
Изследователите предупреждават, че ако възвърнатото тегло е предимно под формата на мазнини, хората може да се окажат „в по-лошо състояние отпреди“, преди да започнат да използват тези инжекции.
Инжекциите за отслабване представляват клас лекарства, известни като агонисти на рецептора на глюкагоноподобния пептид-1 (GLP-1), които имитират хормона GLP-1 и помагат за регулиране на нивата на кръвната захар и инсулина.
Първоначално те са разработени като лечение за диабет тип 2, но някои препарати, като семаглутид (Wegovy) и тирзепатид (Mounjaro), са одобрени за употреба в рамките на Националната здравна служба на Великобритания (NHS) и за лечение на затлъстяване.
Проучването, проведено от изследователи от Университета в Кеймбридж, включва шест клинични изпитвания с участието на повече от 3200 души.
Анализът показва, че след спиране на инжекциите за период от 52 седмици хората средно възвръщат около 60 процента от теглото, което са загубили.
Изследователите отбелязват, че резултатите, публикувани в научното списание eClinicalMedicine, „показват, че след прекратяване на лечението с агонисти на GLP-1 рецептора настъпва значително възвръщане на теглото“.
След около 60 седмици обаче възвръщането на теглото започва да се забавя и достига приблизително 75 процента от първоначално сваленото тегло. Това предполага, че около 25 процента от свалените килограми може да не се възстановят и да останат като дългосрочен ефект от терапията.
Браян Будини, студент по медицина в Училището по клинична медицина и колежа „Тринити“ към Университета в Кеймбридж, казва: „Лекарства като „Оземпик“ и „Уегови“ действат като спирачка за апетита ни, като ни карат да се чувстваме сити по-бързо. Това означава, че приемаме по-малко храна и съответно отслабваме. Когато хората спрат да ги приемат, на практика свалят крака си от спирачката и това може да доведе до бързо възвръщане на теглото. Нашите прогнози показват, че макар хората да възвръщат по-голямата част от сваленото тегло, те все пак запазват известна част от отслабването. Засега обаче не знаем дали същият дял от чистата телесна маса се възстановява.“
„Ако възвърнатото тегло се състои от непропорционално повече мазнини, хората може в крайна сметка да се окажат с по-неблагоприятно съотношение между мастна и чиста телесна маса, което може да има неблагоприятни последици за здравето“, посочва той.
Изследователите призовават ефектът на агонистите на GLP-1 рецептора върху състава на загубата на тегло по време на лечението и след неговото прекратяване да бъде обект на бъдещи проучвания.
Те добавят, че настоящите насоки за предписване на тези лекарства „са непоследователни и до голяма степен недостатъчни по отношение на риска от възвръщане на теглото след прекратяване на лечението“.
Например британската здравна институция National Institute for Health and Care Excellence препоръчва пациентите да приемат семаглутид за отслабване за максимум две години, докато за тирзепатид такава времева граница не е определена.
Стивън Луо, също студент по медицина в Училището по клинична медицина и колежа „Тринити“ към Университета в Кеймбридж, добавя: „При спиране на лекарствата за отслабване лекарите и пациентите трябва да са наясно с потенциала за възвръщане на теглото и да обмислят начини за намаляване на този риск.“
„Важно е хората да получават съвети за подобряване на хранителния режим и физическата активност, вместо да разчитат единствено на лекарствата, тъй като това може да им помогне да запазят добрите навици, когато спрат да ги приемат.“