Библиотеката на полския православен Супрасълски манастир и академията към него ще получават списание ЛИК и други издания на Българската телеграфна агенция (БТА). Този ангажимент пое генералният директор на агенцията Кирил Вълчев пред игумена епископ Андрей и видния полски българист проф. Александър Наумов, който се грижи за библиотеката. В срещата участваха и българският посланик в Полша Маргарита Ганева и почетният консул на България в Бялисток Витолд Карчевски. В Бялисток, в чийто район се намира манастирът, тримата се срещнаха и с православния архиепископ на Бялисток и Гданск Якуб, според когото тук са много от православните в Полша, които общо са около 600 000 души.
В петък Вълчев пое ангажимент БТА да изпраща веднъж годишно всички броеве на списание ЛИК и другите издания на БТА и пред директора на Националната библиотека във Варшава Томаш Маковски, който е начело и на Конференцията на директорите на национални библиотеки.
Генералният директор на БТА предостави  излезлите досега през последните пет години англоезични издания на списание ЛИК и книга с новини от архивите през историята на БТА от 1898 г. до наши дни на полската Национална библиотека, Супрасълския манастир и академията към него, митрополията в Бялисток, както и на българското посолство и Културно-информационния център във Варшава.
“С разпространението на изданията на БТА на места, в които се пази паметта за България, развива се изучаването на българистика, както и има български общности, БТА изпълнява по още един начин законовото си задължение да защитава и популяризира книжовния български език, националните традиции и култура;”, каза Вълчев. Той обсъди възможността за издаване на брой на ЛИК и на полски език.
В Супрасълския манастир, на 200 километра на североизток от полската столица Варшава, е съхраняван от XVI век и преди два века е открит за науката Супрасълският сборник - най-обемният и един от най-ранните запазени старобългарски ръкописи от Преславската книжовна школа от времето на Златния век на българската култура през X век. Сборникът се нарича още Ретков по името на писалия голяма част от него книжовник Ретко, оставил името си в бележка. Той съдържа жития на светци и празнични проповеди за месец март и най-старият известен миней за месец март в славянската и византийска книжнина. Ръкописът сега е разделен на три части, пазени във Варшава (Полша), Любляна (Словения) и Санкт Петербург (Русия). Разделен е при откриването му през 1823 г. от беларуския учен Михаил Бобровски, който изпраща части от ръкописа на учения Ерней Копитар и така 118 листа остават в библиотека на университета в  Любляна. Друга част, състояща се от две коли с общо 16 листа, е откупена през 1856 г. от Афанасий Бичков, завеждащ тогавашната Императорска публична библиотека в Петербург.
Вълчев е в Полша за среща с представители на българската общност, пред които в петък представи работата на националната информационна агенция на България и възможностите за разширяване на присъствието на новини в БТА от българите в чужбина. БТА започна редовно да публикува новини от българската общност в Полша в новосъздадената рубрика “БГ Свят”. Оттогава досега в нея има общо 337 информации за българите в Полша. През 2022 г. новините са само 15, докато през 2025 г. са вече 91. Според официалното преброяване през 2021 г. в Полша има 2373 българи, а те са много повече, ако съдим по това, че групата „Българи в Полша“ в социалната мрежа „Фейсбук“ обединява над 3200 членове. А според посланик Ганева по неофициално данни българите в Полша достигат 15000.
В петък генералният директор на БТА участва заедно с посланик Ганева в откриването на паметник на Васил Левски в двора на българското посолство във Варшава, който е дело на скулптора Станислав Корчев и архитект Цено Тодоров. В словото си при откриването на паметника Вълчев отбеляза, че БТА има инициатива “Българските места по света” за поставяне на паметни знаци за бележити българи на места извън България, където са живели и работили, като досега БТА е поставила три паметни плочи на журналисти, публицисти и личности, работили в медии - на Алеко Константинов в Одеса (Украйна), на братята Любомир и Атанас Далчеви в Солун (Гърция) и на Любен Каравелов в Белград (Сърбия). “Делото на Васил Левски превръща в българско всяко място на света и без житейският му път да е свързан с него. Защото борбата за свобода е отвъд всякакви граници. Тя ни прави братя с всекиго “без да гледаме на вяра и народност”, както казва Левски, като добавя, че “ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка”. Тези думи са в съзвучие и с полската борба за независимост с ярки събития в същия исторически период през XIX век като българската. Така българи и поляци се оказваме свързани от идеята за свободата като “единствената отличителна черта на цивилизацията” по думите на полския писател и радетел за полското национално освобождение Адам Мицкевич, който има паметници в Бургас и Свети Влас, за да напомнят за пребиваването му по българското Черноморие малко преди смъртта му през 1855 г.”, каза генералният директор на БТА.
В четвъртък вечер генералният директор на БТА беше гост на отбелязването на националният празник на България в залата на Музикалния университет във Варшава с концерт с произведения на българските композитори Петко Стайнов, Веселин Стоянов, Иван Спасов и Николай Стойков, изпълнени на пиано от представителите на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив проф. Ромео Смилков, д-р Веселина Стоянова и Мартин Дафинов. Преди концерта посланик Ганева връчи български държавни ордени на бившия посланик на Полша в България Мачей Шимански и българиста проф. Георги Минчев от Университета в полския град Лодз.