Паметник на Васил Левски във Варшава откриха българският посланик в Полша Маргарита Ганева и генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев. Паметникът е дело на скулптора Станислав Корчев и архитект Цено Тодоров и е разположен в двора на българското посолство в полската столица.
След церемонията Вълчев проведе тричасова среща с представители на българската общност в Полша, пред които представи работата на националната информационна агенция на България и възможностите за разширяване на присъствието на новини в БТА от българите в чужбина.
“БТА започна редовно да публикува новини от българската общност в Полша в новосъздадената рубрика “БГ Свят”. Оттогава досега в нея има общо 337 информации за българите в Полша като през 2022 г. новините са само 15, докато през 2025 г. са вече 91”, каза генералният директор на БТА пред българите във Варшава. Той подчерта, че възможностите за информация са по-широки, защото според официалното преброяване през 2021 г. в Полша има 2373 българи, а те са много повече, ако съдим по това, че групата "Българи в Полша“ в социалната мрежа „Фейсбук“ обединява над 3200 членове. Посланик Ганева допълни, че по неофициално данни българите в Полша достигат 15000.
Като важни източници на информация за българското присъствие в Полша Вълчев изтъкна изключително активните посолство и Български културен институт във Варшава, петимата почетни консули на България в Полша, Българското училище „Дора Габе“ – Варшава с филиал в Краков, българските сдружения като носещото името на Христо Ботев и
фолклорните състави “Българика” и “Изгрев” във Варшава и “Иглика” в Краков, както и всички онези преподаватели и студенти по български език в полски университети и по полски език в български висши училища.
“Част от усилието да знаем повече едни за други в днешния си ден е размяната на новини между националните информационни агенции на двете страни ПАП и БТА, които през 2022 г. подписахме ново партньорски споразумение, развиващо предходните договори, от които първият е от 1975 г. Така в специална секция БТА вече публикува по една новина на ПАП от Полша всеки ден и изпраща на полската агенция всеки ден новина на БТА от България”, отбеляза Вълчев. Той изтъкна, че половинвековното сътрудничество позволява от архивите да бъдат показвани ценни материали като публикуваната същия ден от БТА ретроспекция на новини, посветени на 100 години от рождението на един от най-известните полски творци - режисьора Анджей Вайда, считан за "бащата на полското кино" и "съвестта на полския народ", който в една от тези новини говори за нуждата от личности - глас на цялото общество, когато то е безгласно, каквато личност е и Левски.
Снощи генералният директор на БТА беше гост на отбелязването на националният празник на България в залата на Музикалния университет във Варшава с концерт с произведения на българските композитори Петко Стайнов, Веселин Стоянов, Иван Спасов и Николай Стойков, изпълнени на пиано от представителите на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив проф. Ромео Смилков, д-р Веселина Стоянова и Мартин Дафинов. Преди концерта посланик Ганева връчи български държавни ордени на бившия посланик на Полша в България Мачей  Шимански и българиста проф. Георги Минчев от Университета в полския град Лодз.
Тази сутрин Вълчев се срещна с директора на Националната библиотека във Варшава Томаш Маковски, който е начело и на Конференцията на директорите на национални библиотеки. Генералният директор на БТА представи англоезичните издания на списание ЛИК и книга с новини от архивите през историята на БТА от 1898 г. до наши дни като пое ангажимент агенцията да изпраща веднъж годишно всички броеве на списанието на полската национална библиотека. Вълчев разгледа пазените в библиотеката части от най-обемния и един от най-ранните запазени старобългарски ръкописи от Преславската книжовна школа от времето на Златния век на българската култура през X век - Супрасълския сборник по името на Супрасълския манастир на 200 километра на североизток от Варшава, който го съхранява повече от 500 години и именно там преди два века е открит за науката. По покана на православния архиепископ на Бялисток и Гданск - Якуб, в събота генералният директор на БТА ще посети Супрасълския манастир и академия.
В словото си при откриването на паметника на Левски Вълчев отбеляза, че БТА има инициатива “Българските места по света” за поставяне на паметни знаци за бележити българи на места извън България, където са живели и работили, като досега БТА е поставила три паметни плочи на журналисти, публицисти и личности, работили в медии - на Алеко Константинов в Одеса (Украйна), на братята Любомир и Атанас Далчеви в Солун (Гърция) и на Любен Каравелов в Белград (Сърбия).
“Делото на Васил Левски превръща в българско всяко място на света и без житейският му път да е свързан с него. Защото борбата за свобода е отвъд всякакви граници. Тя ни прави братя с всекиго “без да гледаме на вяра и народност”, както казва Левски, като добавя, че “ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка”. Тези думи са в съзвучие и с полската борба за независимост с ярки събития в същия исторически период през XIX век като българската. Така българи и поляци се оказваме свързани от идеята за свободата като “единствената отличителна черта на цивилизацията” по думите на полския писател и радетел за полското национално освобождение Адам Мицкевич, който има паметници в Бургас и Свети Влас, за да напомнят за пребиваването му по българското Черноморие малко преди смъртта му през 1855 г.”, каза генералният директор на БТА.
Той подчерта, че идеите за свободата на Левски и Мицкевич, на които поставяме паметници в България и Полша, свързва българи и поляци от векове. “Полският крал Владислав III е наречен Варненчик, защото едва 20 годишен, опитвайки се да спре османското нашествие в Европа, загива в битката при Варна през 1444 г., в която е редом с Фружин - сина на последния български цар Иван Шишман. И във Варна има парк-музей "Владислав Варненчик” - най-мащабният паметник, посветен на полското присъствие по българските земи. Полски революционери намират убежище в българските земи след Ноемврийското въстание (1830 г. - 1831 г.) и Януарското въстание (1863 г. - 1864 г.) за независимост на Полша, чиито територии през XIX век са разделени между Русия, Прусия и Австрия. Те носят не само идеите за свобода, но и военен опит за българското движение за освобождение от имперско владичество. Полски войници се бият за освобождението на България по време на Руско-турската война (1877 г. - 1878 г.), защото в руската армия служат много полски офицери и войници. Някои остават след Освобождението и помагат в изграждането на младата българска държава. Едни от първите модерни карти на българските земи са направени от полски учени и военни топографи”, каза още Вълчев.
Той допълни, че симпатията и взаимното уважение между българи и поляци имат още по-дълбоки исторически корени, защото идеята за борбата за свобода стъпва на знанието за свободния човек. “И двата народа приемат християнството, в чиято основа е залегнала идеята за правото на свободен избор на човека, приблизително по едно и също време - България през 864 г., а Полша през 966 г. Общата историческа съдба на българи и поляци на отстояване на свободата се простира до наши дни, когато по сходен начин почитаме героите в борбите за тази свобода като Левски. След общите години на комунизма, днес България и Полша сме заедно в Европейския съюз и НАТО. Всички тези факти потвърждават думите на българския литературен историк и учредител през 1918 г. на Полско-българското дружество в София проф. Боян Пенев (който също има паметник до българското посолство във Варшава), че “у поляците не липсва желание да се сближат с нас”. Затова той настоява да се познаваме по-добре”, отбеляза генералният директор на БТА.
“Протегнатата ръка за свободен живот заедно - по думите на Левски, с които започнах - ни позволяват не само по-пълноценно развитие на отношенията в бизнеса, културата, образованието, туризма (полските туристи в България са близо половин милион), но и ни дава надежда, че винаги след времена на хаос и страдания като днешните на нови войни в нашия свят идва по-добро бъдеще като във финала на епоса “Пан Тадеуш” на Адам Мицкевич, който сам казвал, че с творчеството си иска “да укрепи сърцата”, завърши словото си Вълчев.