Проф. Иван Маразов изнесе във Варна лекция на тема „Портретната живопис на XVII век. Портретите на Анселм ван Хуле във Варненската художествена галерия“. Картините са сред най-ценните притежания на културния институт и в момента са част от изложбата „Човешко и божествено в изкуството на XVII и XVIII век“. Тя се осъществява в партньорство с Нов български университет, откъдето представят картини от същата епоха от галерия „УниАрт“. 
Проф. Маразов е идентифицирал авторството и датировката на портретите на Анселм ван Хуле, които се намират във Варненската художествена галерия, припомни директорката Доротея Павлова. Това той прави в студентските си години като курсова работа, която излиза в статия в списание „Изкуство“ през 1966 г. 
Маразов разказа, че винаги е имал силен интерес към европейското изкуство. Развил е тезата си за портретите на Ван Хуле, учейки в Санкт Петербург под ръководството на преподавателя Николай Никулин, който е бил изключителен познавач на нидерландската култура. Той го е „запалил“ по тази епоха, а интересът му е бил подкрепен от факта, че Ермитажът притежава една от най-богатите сбирки на изкуство от XVII век от Нидерландия (тогава Холандия - б.р.) и Фландрия. По думите му тъй като периодът, когато е учил, е бил на интелектуално оживление, студентите са имали възможност да разглеждат притежанията на музея, виждайки дори модерно изкуство, каквото не е било излагано другаде. Там той разглежда и произведения, класифицирани като второстепенни, но заслужаващи внимание, въпреки че не са в експозициите.
Маразов познава портретите на Ван Хуле, тъй като е служил три години във Варна. Още тогава е бил сигурен, че са от нидерландската школа. Когато започва да работи върху тях през 1964 г., прилага правилото за най-важните принципи при атрибуцията на едно платно – разпознаването на епохата и принадлежността към някаква култура. В този случай тя е била ясна, а надписите върху портретите са дали възможност да се разбере кои са изобразените личности – делегати на Вестфалския мирен договор. Това той сверява в графичния отдел на Ермитажа, където открива и портретите с името на автора. 
Произведенията от серията са правени в Мюнстер по време на конгреса, който утвърждава Генералните щати на Нидерландия през 1647-48 г., каза изкуствоведът. Като член на гилдията на св. Лука в Антверпен, Анселм Ван Хуле е бил изпратен там, за да рисува дипломатите. Най-хубавото изображение според Маразов е на председателя на конгреса Бартолд Ван Гент, който е във фонда на Варненската галерия. Регистрирани са 132 портрета на делегати в Мюнстер. По тях се правят гравюри, които са издадени в албуми, като първият съдържа 90, а вторият – 130, след което има множество преиздавания. Гравюрите са се продавали в цяла Европа, защото подписването на Вестфалския мирен договор е било голямо събитие, допълни ученият. 
Портретите са официални. Те са еднотипни, тъй като е било важно всички да са еднакво изобразени. Дрехите отговарят на статуса на хората. От конгреса е запазен и групов портрет, носещ същите характеристики. По-късно в груповите портрети се появява динамика и някакви действия на участниците. Пример в това отношение са работите на Рубенс, Рембранд, Франс Халс, каза още професорът.
По думите му Нидерландия наследява изкуството на XIV, XV, XVI век и там има велики постижения, един съвършено различен от Италия Ренесанс. „Те изписват така образите, сякаш са пантеисти и вярват, че във всяко нещо има бог. В Италия ренесансовата култура се е развивала въз основа на финансовите интереси на градовете, докато в Нидерландия има манифактура, отношение към всяко нещо, което се изобразява и то е сякаш художникът отново създава този човек или предмет“, посочи Маразов като допълни, че в тези времена в Амстердам, който е бил не по-голям от Варна днес, са работили шестстотин художници. Дори в селските къщи е имало картини, а богатите са купували от всички майстори, тъй като и произведенията са били евтини. 
Изкуствоведът уточни, че има разлика с изобразителното изкуство във Фландрия, където, поради влиянието на Испания, има аристократическа култура, един истински барок, по-добър дори от Италия, докато в Нидерландия има буржоазия. Това той подкрепи със сравнението между Рубенс като представител на Фландрия и Рембранд - на Нидерландия. Първият е великолепен, широк живописец, докато вторият е задълбочен, вглъбен, рисуващ не само социалния ранг на човека, а и неговия вътрешен свят, посочи професорът. 
Тази вечер в 17:30 ч. лекция за изложбата ще изнесе и д-р Тодор Петев, преподавател по изкуствознание и музейно дело в Нов български университет.