При внезапен сърдечен арест всяка минута е решаваща. Именно в първите минути дефибрилацията може да се окаже животоспасяваща. Какво представляват автоматичните външни дефибрилатори и може ли всеки човек да ги използва? На тези въпроси отговаря д-р Станислав Джамбазов, специализант по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Канев“

Д-р Станислав Джамбазов завършва Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ - Варна през 2024 г. От март 2025 г. специализира „Анестезиология и интензивно лечение“ в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Канев“ АД - Русе.

- Д-р Джамбазов, какво представлява автоматичният външен дефибрилатор и в какви ситуации се използва?
- Автоматичният външен дефибрилатор (Automated External Defibrillator – AED) е преносимо медицинско устройство, предназначено за ранна електрическа дефибрилация при внезапен сърдечен арест, причинен от злокачествени камерни аритмии. В преобладаващия процент от случаите в първите минути след колапса ритъмът е камерна фибрилация или безпулсова камерна тахикардия. При тези състояния електрическата активност на миокарда е хаотична или прекалено бърза, което прави сърдечните контракции хемодинамично неефективни. Единственото етиологично лечение в тази фаза е електрическата дефибрилация.
AED устройството съдържа алгоритъм за автоматичен анализ на електрокардиографския сигнал чрез самозалепващи се електроди, поставени върху предната гръдна стена.
Ако бъде разпознат „шокируем“ ритъм, апаратът позволява подаване на дефибрилационен импулс
Ако ритъмът не подлежи на дефибрилация, устройството не допуска подаване на електрошок. По този начин се гарантира безопасност и се минимизира рискът от неправомерна интервенция. AED не се използва при инфаркт с пулс, при болка в гърдите или при състояния със запазена циркулация. Той е предназначен конкретно за сърдечен арест без пулс и без съзнание
- Кога една дефибрилация може да спаси човешки живот и защо времето е решаващ фактор?
- При камерна фибрилация електрическата активност на миокарда е хаотична, което води до пълна загуба на ефективна сърдечна дейност. Единственото етиологично лечение е електрическа дефибрилация, която „нулира“ патологичната електрическа активност и позволява възстановяване на организиран ритъм.
Времето е ключов прогностичен фактор.
С всяка изминала минута без дефибрилация вероятността за преживяемост намалява приблизително със 7 - 10 процента
След около 4 - 5 минути без циркулация настъпват необратими хипоксично-исхемични увреждания на мозъчната тъкан. След 8 - 10 минути шансът за неврологично интактно оцеляване става минимален, освен при изключителни обстоятелства.
Ето защо международните препоръки на European Resuscitation Council и American Heart Association поставят ранната дефибрилация като централен елемент във веригата на оцеляване (Chain of survival). Колкото по-кратък е интервалът между колапса и първия електрошок, толкова по-висока е вероятността за възстановяване на спонтанна циркулация и благоприятен неврологичен изход.
- Може ли всеки човек реално да използва AED, дори без медицинско образование?
- Да. Концепцията за публичен достъп до дефибрилация е създадена именно с цел устройствата да могат да бъдат използвани от неспециалисти. Съвременните AED са оборудвани със софтуерни алгоритми, които автоматично анализират ритъма и вземат решение дали е показана дефибрилация.
Потребителят няма възможност да наложи шок при липса на медицинска индикация
Клинични регистри от страни с развита система за обществено разполагане на AED показват, че използването им от обучени граждани, а понякога и от лица без формално медицинско образование, води до значително повишаване на преживяемостта при извънболничен сърдечен арест. Това се дължи на съкращаването на времето до първа дефибрилация, което често е по-важно от нивото на професионална квалификация на първия реагиращ.
- Как се работи с автоматичен външен дефибрилатор – сложен ли е за употреба?
- Накратко казано, не. Съвременните устройства са създадени за интуитивна употреба. При включване апаратът автоматично стартира гласови инструкции. Потребителят поставя електродите върху гръдния кош според обозначената схема, след което устройството анализира сърдечния ритъм. По време на анализа се изисква никой да не докосва пациента, за да се избегнат артефакти. Ако е необходим шок, устройството инструктира потребителя да се отдръпне, за да се достави дефибрилация.
Между циклите на анализ апаратът насочва с гласови команди към извършване на гръдни компресии с определена честота и дълбочина
Алгоритъмът е стандартизиран и съответства на международните препоръки за базисна кардиопулмонална ресусцитация.
- Необходимо ли е предварително обучение, за да бъде използван апаратът правилно?
- Въпреки че устройството може да бъде използвано и без формално обучение, предварителният курс по базисна реанимация (Basic Life Support) значително подобрява ефективността на интервенцията. Обучението осигурява правилна оценка на съзнанието и дишането, ранно разпознаване на сърдечния арест и адекватно провеждане на висококачествени гръдни компресии.
Качеството на компресиите - дълбочина, честота и минимизиране на прекъсванията - е от съществено значение за поддържане на минимален коронарен и церебрален перфузионен натиск до възстановяване на спонтанна циркулация. Следователно AED не замества кардиопулмоналната ресусцитация, а я допълва, затова всеки гражданин е желателно да има основни познания за разпознаване и оказване на първа помощ при спешни състояние. 
- Вярно ли е, че дефибрилаторът „говори“ и води човека стъпка по стъпка какво да прави?
- Да,
съвременните AED са оборудвани с гласови и визуални инструкции, които насочват потребителя през целия процес
Има схеми върху самия дефибрилатор, показващ къде трябва да се залепят електродите, кога да не се докосва пациентът, дали и кога да се подаде шок, ако има нужда от такъв. Дефибрилаторът също така задава ритъма за компресиите, както и при някои модели с визуална обратна връзка относно качеството на натиска. Тази технологична подкрепа има за цел да намали когнитивното натоварване в стресова ситуация на оказващия помощ и да стандартизира действията на неспециалиста.
- Има ли риск човек да навреди на пострадалия, ако използва AED неправилно?
- От медицинска гледна точка липсата на действие и неизползването на AED, при наличие на такъв, ще навреди на пострадалия много повече от неправилна употреба. Алгоритмите за анализ на ритъма са с висока чувствителност и специфичност по отношение на аритмиите, подлежащи на дефибрилация. Устройството няма да позволи дефибрилация при наличие на организиран ритъм със запазена циркулация.
Потенциални усложнения като кожни изгаряния в зоната на електродите са минимални и клинично незначими в сравнение с алтернативата – нелечен сърдечен арест
Етичният и медицинският баланс е категоричен: при липса на интервенция смъртността е практически сигурна.
- Къде е най-логично да бъдат разположени такива устройства в един град?
- Разполагането на AED следва да се основава на принципа за достижимост в рамките на 3-5 минути. Логични места са транспортни възли, големи търговски обекти, спортни съоръжения, училища, университети, административни центрове и зони с висока концентрация на хора.
Оптималният модел включва създаване на публичен регистър на наличните устройства и интеграция с центровете за спешна медицинска помощ, така че операторите на телефон 112 да могат да насочват свидетелите към най-близкия AED.
- Каква е ролята на болниците и медицинските специалисти в обучението и информираността на обществото?
- Болници, реаниматори и спешни медици имат ключова роля в
разработването на стандарти, обучителни програми и протоколи за внедряване на публичен достъп до дефибрилация
Те могат да участват в организиране на обучения за граждани, служители в институции и ученици, както и в научен анализ на резултатите от програмите. Медицинската общност следва да бъде активен партньор в изготвянето на нормативна рамка, която регламентира разполагането, поддръжката и отговорностите, свързани с AED устройствата.
- Какво бихте казали на хората, които се страхуват да се намесят в подобна ситуация?
- Страхът от грешка е естествен, особено в ситуация с висок емоционален заряд. Важно е обаче да се подчертае, че при внезапен сърдечен арест пациентът е в състояние на клинична смърт. Без незабавна намеса шансът за оцеляване е минимален.
Опитът за помощ - дори несъвършен - създава реална възможност за възстановяване на циркулацията и запазване на мозъчната функция. В този контекст най-големият риск не е неправилното действие, а бездействието. Обществото, което разполага с достъпни дефибрилатори и обучени граждани, значително намалява преждевременната сърдечна смъртност и изгражда култура на активна солидарност и отговорност. Разгръщането на публичен достъп до дефибрилация не е просто технологична мярка, а стратегическа инвестиция в общественото здраве. 

Силвия ДИМИТРОВА