Благородническата титла княз у нас е добре известна. Това е била титлата на нашите владетели св. Борис I Покръстител, Александър Батенберг и Фердинанд (от 22 септември 1908 г. той е цар на българите). Много по-малко е известно обаче, че тази дума има и друг облик, който е чисто българския – кнез. В предложената бележка ще посоча кратки сведения за произхода на съществително име княз.

И така, думата е стара заемка вероятно от прагерм. *kuninga-z „крал“ или от гот. *kuniggs. От старата германска форма водят началото си нем. König и англ. king. Това съществително име е заето още в праславянския език в облика *kъnędzь. При това фонетичният облик на думата е променен според правилата на праславянския език. Гласната u в праславянската форма се превръща в ъ, а съчетанието in – в носово е, отбелязвано в кирилицата с буквата ѧ (тя има звукова стойност ен). След носовото е настъпила и промяна на съгласната g – тя се е омекчила в з (тази промяна се нарича трета палатализация). По този начин заемката *kuninga-z в старобългарския език вече гласи кънѧзь. 

В историята на нашия език изговорът на думата постепенно се е променил. Двата ера (в първата и в третата сричка) са се намирали в слаба позиция, а слабите ерове са престанали да се произнасят още през X – XI в. Носовата гласна ен след редица промени е заменена в повечето народни говори с гласната е (срв. напр. старобълг. пѧть и пет; старобълг. девѧть и девет; старобълг. десѧть и десет; старобълг. мѣсѧць и месец). По този начин от старобългарската форма кънѧзь в съвременния български език се е повила думата кнез. Тя се е употребявала в този си вид в Северозападна България, където е означавала „селски първенец, кмет“. Кнезът се е избирал от местното българско население. В Северозапада през XIX в. е бил известен напр. кнез Иван Кулин (род. през 1805 г. в с. Медковец, Ломско – починал на 20 юни 1870 г.). На неговия живот е посветена повестта „Кнез Иван Кулин“ на изтъкнатия писател Змей Горянин.

Съществителното име *kъnędzь се е развило по друг начин в руския език, тъй като носовият звук е бил заменен с  а. Поради това в руския език думата има облика княз. Именно той се е наложил като книжовен в нашия език, но и с по-различно значение от кнез. Княз означава „титла на държавен глава на княжество; лице, което носи тази титла; наследствена благородническа титла, която се носи от брат или син на император, цар или крал; принц; благородническа титла, която е поучена по наследство или като високо отличие за големи заслуги пред императора, царя или краля“. 

* При написването на предложената бележка съм използвал сведения от следните издания: 1. Български етимологичен речник. Т. II (И – Крепя). С., Изд. на БАН, 1979, с. 495 – 496; 2. Речник на съвременния български книжовен език. Гл. ред. акад. Ст. Романски. Т. I (A – K). С., Изд. на БАН, 1955, с. 613.

Иво БРАТАНОВ