Работна среща за бъдещето на Националния студентски дом (НСД) се състоя в Министерството на образованието и науката (МОН). В нея се включиха представители на НСД, на Националното представителство на студентските съвети (НПСС), както и на организации, които използват сградата, съобщават от пресцентъра на МОН. Срещата постави началото на работата по ясна визия за управление и използване на НСД. Идеята е пространството да функционира като отворено място за студентски инициативи, в което има възможност за регулярно кандидатстване и реализиране на културни, образователни и обществени събития. Целта е всички участници да се обединят около обща визия как трябва да изглежда Националният студентски дом - като пространство, което се развива в съответствие с волята на дарителите и служи на студентите при ясно установен и законосъобразен ред на използване, гарантиращ защитата на обществения интерес.
В края на срещата участниците се договориха в двуседмичен срок да изпратят своите предложения, които да бъдат анализирани и обобщени преди следващата среща, се отбелязва в съобщението.
На 23 февруари се състояха срещи за НСД в МОН. Националният студентски дом ще бъде отворен за всички студенти, като се създадат възможности за организиране на различни събития, инициативи и обособяване на споделени пространства за учене и творчество. Това каза тогава служебният министър на образованието и науката проф. Сергей Игнатов, цитиран от пресцентъра на ведомството. На 23 февруари министър Сергей Игнатов проведе последователни срещи с Националното представителство на студентските съвети (НПСС), както и с част от другите организации, които през последните години се помещават в сградата - „Студентина“ и Студентското общество за компютърно изкуство. „Това е сграда, изградена с дарение и завещана да се използва от студентите и ние ще предприемем всички действия да я отворим за тях“, подчерта тогава проф. Сергей Игнатов. 
Националният студентски дом не е просто сграда с центрове. Историята му е пряко свързана със стремежа на студентската общност в България да има свое място за културен и обществен живот. Идеята за изграждането му възниква още през 1904 г., а след това се развива през десетилетията като национален проект - реализиран с дарителство и масово фондонабиране, включително от самото студентство, от учени, преподаватели, общини, църкви и редица обществени и частни дарители. Тази дарителска и обществена основа е важна, защото тя обяснява защо домът трябва да служи на общността - като пространство за академично творчество, култура и инициативи, а не да функционира като затворен административен сектор с ограничен достъп и с трудно измерим обществен резултат, заявиха през февруари от Националното представителство на студентските съвети.