България ще участва и в третата фаза на eвропейската инициатива за проследяване на завършилите висшисти EUROGRADUATE 2026. Това ще стане в рамките на проекта GRADE II, който ще обхване и български висшисти, работещи в чужбина, съобщават от Министерството на образованието и науката (МОН) в сайта си.
Постигнатите успехи от нашата страна във втората фаза на EUROGRADUATE са посочени от Европейската комисия като добра практика за останалите 16 държави, участващи в европейската инициатива. България е специално отличена като една от десетте страни, провели анкетното проучване с пълния набор от въпроси заедно с Австрия, Кипър, Република Чехия, Германия, Латвия, Малта, Португалия, Словения и Словакия.
Сравнителният анализ на резултатите от европейското проучване показва, че страната ни е на нивото на другите държави, участвали в него, което говори, че качеството на образованието у нас е сравнимо с останалите държави. Завършилите в България висшисти, които са включени в изследването, като цяло са удовлетворени от обучението си както на ниво бакалавър, така и на ниво магистър. Данните показват, че общата удовлетвореност за България е близка до средната за всички изследвани страни. Освен това, усещането за сигурност сред българските висшисти също е високо - мнозинството от тях са наети на безсрочни договори.
Предвид високата оценка, дадена на нашата страна за изпълнението на EUROGRADUATE 2022, МОН и Европейската комисия подписаха ново споразумение за проследяване на професионалната реализация на дипломираните висшисти през 2020/2021 и 2024/2025 учебни години в рамките на проекта GRADE II, финансиран по програмата „Еразъм+“.
Третата фаза на проучването - EUROGRADUATE 2026, ще се основава и на резултатите, и на опита, придобит от първия проект GRADE. Основните цели на GRADE II са да се осигури надеждна база данни за професионалното развитие на завършилите висше образование и да се подпомогне поддържането, и разпространението на установения устойчив механизъм за провеждане на редовни проучвания.
Новото изследване ще идентифицира предизвикателствата и евентуалните несъответствия между знанията и уменията на завършилите и настоящите изисквания на работодателите, ще насърчи оценката на качеството и ефективността на образованието и обучението, и ще подобри процеса на обратна връзка за по-нататъшното развитие на наскоро завършилите висше образование. България разполага с високо ценена в международен план Рейтингова система на висшите училища, която е достъпна на български и английски език.
Данните ще се събират едновременно във всички европейски страни, участващи в проекта. По този начин МОН ще осигури приемственост с предишното проучване, се отбелязва в съобщението.
Новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България за 2025 г. беше представено на 21 ноевмври 2025 г. Данните показаха, че най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) се наблюдава сред завършилите „Военно дело“, „Медицина“, „Теория и управление на образованието“ и „Дентална медицина“, а най-ниска ­- сред завършилите „Туризъм“ (25%).
Най-голям дял (над 94%) от завършилите се осигуряват в България сред тези, които са се обучавали в направленията - „Теория и управление на образованието“, „Металургия“, „Фармация“ и „Военно дело“, а най-малък - сред завършилите „Транспорт корабоплаване и авиация“ и „Изобразително изкуство“ (под 75%).
Най-висок среден облагаем доход получават завършилите „Военно дело“ и „Информатика и компютърни науки“ (над 4700 лв.), следвани от тези, които са завършили „Национална сигурност“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Математика“, „Металургия“, „Обществено здраве“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Енергетика“, „Медицина“ и „Електротехника, електроника и автоматика“ (между 3300 и 3800 лв.). На ниво конкретно висше училище най-висок среден облагаем доход получават завършилите магистърски програми в направление „Администрация и управление“ на Американския университет (10 108 лв.) и „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (8568 лв.) и Нов български университет (7919 лв.).
Сред завършилите бакалавърски програми най-висок облагаем доход имат завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (7107 лв.)., съобщиха тогава на пресконференция от МОН.