Обществено обсъждане на проектната Стратегия за развитие на културата на Бургас 2026-2035 година събра граждани, творци и представители на културния сектор, за обсъждане на предложения и коментари по документа. Заместник-кметът по култура и вероизповедания Диана Саватева подчерта, че към момента България няма действаща национална стратегия за развитие на културата, а само няколко общини са приели подобни документи.
„Община Бургас започва процес по приемане на такава стратегия като крайно необходим процес. Доверихме се на екип, с който сме работили“, заяви тя. По думите ѝ наличието на стратегически документ е важно и в контекста на кандидатурата на Бургас за Европейска столица на културата през 2032 година.
„Основната цел беше да маркираме неща, които са приложими – не само такива, които звучат добре или са свързани със стратегически документи на ЮНЕСКО и Европейския съюз. Надяваме се заложените мерки да имат ефект в следващите поне десет години“, посочи Саватева и подчерта, че проектът не е консервативен и предвижда възможност за отчетност, допълване и актуализация във времето.
Финалният вариант ще бъде внесен за разглеждане в Общинския съвет в Бургас, като документът ще премине за разглеждане през всички постоянни комисии. Стратегията е разработена от Любомир Кутин, Невена Добрева и Тодор Ялъмов. Кутин отбеляза, че работата по документа е продължила повече от шест месеца.
„Основната ми цел беше стратегията да бъде обозрима и да не се разпилява в различни дейности, а да обхване цялото богатство от културни активности“, каза той. В проекта на стратегията на Бургас са развити три основни направления – хоризонт (предвидимост в управлението), публичност и достъпност, както и капацитет (творчески, административен и организационен).
„Търсихме надеждни механизми за устойчивост и минимизиране на административната тежест“, допълни Кутин.
Стратегията стъпва върху по-широка рамка, в която културата се разглежда като част от устойчивото развитие в синхрон с приоритетите на Организацията на обединените нации, ролята на културата като основа за образование и мир според ЮНЕСКО и политиките на ЕС за приобщаване и регионално развитие. Документът отчита и националните предизвикателства като участието в културни дейности, застаряване на населението и миграция на млади хора, ограничени публични ресурси, концентрация на решения на национално ниво и слаба координация между държавния, регионалния, общинския и независимия сектор. По отношение на местната специфика документът подчертава, че Бургас разполага с „активен и богат културен живот и ярки творци, но се сблъсква с предизвикателства като недостатъчна международна транспортна свързаност и сезонност в туристическия сектор, която влияе върху културната динамика“.
До 2035 г. културата трябва да се утвърди като стратегически публичен ресурс за качество на живот, социално сближаване и добавена стойност за местната икономика, се посочва в документа. Сред заложените принципи са прозрачност, качество и професионализъм, достъпност и участие, разглеждане на наследството като жив ресурс, както и откритост и международна свързаност.
По данни в документа през 2024 година държавното финансиране за културни институти в Бургас надхвърля 14,5 млн. лева, а средствата от местния бюджет за култура достигат около 8,3 млн. лева.